Катрин се върнала обратно в леглото. Оставали й цели два часа до работа, но не могла да заспи отново. Въртяла се в леглото до осем часа и станала. Била в кухнята, когато чула, че Айнар влиза. Той имал ключ за къщата.
Веднага забелязала, че е разстроен, но не предполагала защо. Казал й, че не бил спал цяла нощ. Започнал да крачи нервно из хола, после влязъл в кухнята, но отказал да седне.
— Знаех си, че има нещо — казал той и погледнал гневно майка си. — През цялото време го знаех!
Катрин не можела да разбере защо е толкова ядосан.
— Знаех, че има нещо, което не пасва, по дяволите! — повторил той, почти крещейки.
— За какво говориш, скъпи? — попитала тя, без да разбира причината за гнева му. — Кое е това, което не пасва?
— Разбих кода! — извикал той. — Наруших правилата и разбих кода. Исках да проверя как заболяването се предава в семейството, а то се предава само в семейството, повярвай ми! Има го в няколко рода, но не и в нашия. Нито в рода на татко, нито в твоя. Това е, което не пасва! Разбираш ли? Разбираш ли какво ти казвам?
Телефонът в джоба на Ерлендур иззвъня и той помоли Катрин да го извини. Отиде в кухнята, за да говори. Беше Сигурдур Оли.
— Нашата дама от Кефлавик те търси — каза той, без да се представи.
— Нашата дама? Имаш предвид Елин?
— Да, Елин.
— Ти ли говори с нея?
— Да — отвърна детективът. — Обаче каза, че трябвало да говори лично с теб.
— Знаеш ли за какво става въпрос?
— Категорично отказа да ми каже. Ти какво правиш?
— Даде ли й номера на мобилния ми?
— Не.
— Ако се обади отново, дай й го — инструктира го инспекторът и затвори. Катрин и Елинборг го чакаха в хола.
— Съжалявам — извини се той на възрастната жена и тя продължи с разказа си.
Айнар крачел напред-назад из хола. Майка му се опитала да го успокои и да разбере какво го е разстроило толкова много. Помолила го да седне до нея, ала той не я послушал. Крачел напред-назад пред нея. Знаела, че от известно време има проблеми и че раздялата влошила нещата още повече. Жена му го напуснала. Искала да започне живота си наново.
— Кажи ми какво не е наред — обърнала се към него Катрин.
— Толкова много неща не са наред, мамо… толкова неща…
И тогава се появил въпросът, който тя очаквала през всичките тези години.
— Кой е баща ми? — попитал синът й и застанал пред нея. — Кой е истинският ми баща?
Тя го погледнала.
— Вече нямаме тайни, мамо.
— Какво си разбрал? — попитала тя. — Защо го правиш?
— Знам кой не е мой баща — натъртил той, — и това е татко. — Айнар започнал да се смее. — Чуваш ли? Татко не ми е баща. И ако той не ми е баща, тогава чий съм? Откъде съм се взел? Ами братята ми? Изведнъж се оказва, че са ми полубратя. Защо никога не си ми казвала нищо? Защо си ме лъгала през цялото това време? Защо? Защо?
Тя го гледала безмълвно и очите й се напълнили със сълзи.
— Изневерявала ли си на татко? — попитал той. — Можеш да ми кажеш. Няма да кажа на никого. Изневерявала ли си му? Не е нужно да знае друг — само аз и ти — но искам да го чуя от теб. Трябва да ми кажеш истината. Откъде идвам? Как съм заченат?
Той спрял да говори.
— Осиновен ли съм? Сирак? Какво съм? Кой съм аз, мамо?
Катрин избухнала в сълзи. Той я погледнал и започнал да я успокоява, а тя ридаела на дивана. Отнело му известно време, докато осъзнае колко много са я разстроили думите му. Накрая седнал до нея и я прегърнал. Останали известно време така, без да говорят, и накрая тя започнала да му разказва за нощта в Хусавик, когато баща му отсъствал. Била излязла с приятелки и се запознали с няколко мъже, сред които бил и Холберг, който по-късно нахлул в къщата й. Айнар слушал разказа й, без да я прекъсва.
Катрин му споделила, че Холберг я изнасилил и заплашил, а после тя решила да задържи бебето и никога да не разкрива на никого какво се е случило. Нито на баща му, нито на него. И всичко било наред. Живели щастливо. Не позволила на Холберг да ограби щастието й. Не успял да унищожи семейството й.
Уверила го, че независимо че е син на човека, който я изнасилил, това не й е попречило да го обича толкова, колкото и другите си синове, и че точно той е любимец на Алберт. Затова Айнар никога не страдал от това, което направил Холберг. Никога.