— Да, ама си изтропал всичко на приятелчето си. — Скуиф кимна към Картър. — Той не работи в пералнята, нали? Защо си му издал тайната?
След два дни Макс научи, че писмото, подписано от всички, е било спряно. Очевидно цензорът го беше показал на надзирателя, който пък беше докладвал на управителя на затвора. В резултат срокът за излежаване на присъдата на всеки работещ в пералнята се удължаваше с два месеца, освен това на виновниците бе забранено да посещават кинопрожекциите за цели трийсет дни.
Картър се беше разделил с Макс преди минути. Стоеше в дъното на Блок A и чакаше асансьора, когато чу първите викове, разнасящи се от съседната сграда. Отначало му се стори, че затворниците надаваха радостни възгласи, но след миг осъзна абсурдността на предположението си. В този момент вратата на асансьора се отвори и операторът също чу виковете. На лицето му се изписа смаяно изражение. Затворниците, вървящи по коридора на Блок A, замръзнаха по местата си и се смълчаха. Други излязоха от килиите си и напрегнато се заслушаха.
— Започва се! — извика някой и гласът му пресекна.
— Влизай! — извика операторът на Картър, но в този момент един затворник се хвърли към него, сграбчи ръцете му и двамата паднаха на пода на кабината.
Внезапно всички се впуснаха в бяг. Картър беше съборен от трима-четирима души, които тичешком се качиха в асансьора, като възбудено крещяха и се смееха. Прозвуча изстрел, който беше почти заглушен от виковете. Картър се обърна и видя, че вратата между блоковете беше отворена и затворниците от Блок A нахлуваха през нея. Питаше се какво да прави; хрумна му да се скрие в някоя килия, но когато тръгна по коридора, върху него връхлетя огромен мъжага. Картър извика от болка и се опита да си поеме въздух. Внезапно го обзе гняв. Спусна се към Блок B. Вратата беше препречена от затворници, които се опитваха едновременно да преминат през нея. Той усети, че прегази някакъв паднал човек. Мъжете пред него си разменяха удари. След миг реката от хора го понесе през вратата. Затворници тичешком слизаха от всички нива на Блок B и надаваха викове. Отнякъде бликна силна водна струя и хората, които се озоваха под нея, закрещяха и се опитаха да си пробият път с лакти. Картър се намираше на около двеста метра от килията на Макс, ала имаше чувството, че от нея го делят двеста километра. Разбра, че не ще успее да се добере до приятеля си, и забърза към килиите от лявата страна на коридора. Някакъв старец го сграбчи за ризата като удавник, който се хваща за спасителен пояс, и се затътри подир него, като хленчеше, че иска да си отиде в килията.
— Разкарай се, човече! — извика някакъв затворник с обезумяло изражение, когато Картър се опита да влезе в килията му, където имаше още четирима души.
Картър тръгна към следващата килия. Морето от хора се движеше към Блок C и той предположи, че вратите са отворени. Надникна в още две помещения, където вилнееха затворници — разкъсваха завивките, захвърляха дюшеците на пода. Двама здравеняци изтръгнаха тоалетната чиния и от тръбата бликна вода. На Картър му хрумна, че ако направят същото още няколко пъти, ще предизвикат наводнение и всички ще се удавят като плъхове. От друга килия се разнасяха писъци. Седем-осем души биеха и ритаха някакъв човек, чието лице не се виждаше. Картър се отказа да търси убежище в някоя килия. Шансовете му бяха нищожни, ако същата идея беше хрумнала още на стотици затворници. Съзря някакъв мъж, който напразно се опита да затвори след себе си вратата с решетки. Над главата му прелетя тоалетна чиния и при падането си помете двама души.
— Подай го насам! — извика някой и тълпата заподхвърля някакъв мъж, който се смееше като обезумял. Преминаваше от ръце в ръце, някои затворници се опитваха да го докоснат, други му нанасяха ожесточени удари; скоро той изчезна от погледа на Картър.
— Обесете надзирателя! Обесете надзирателя! — монотонно заприпява множеството.
Картър напразно се оглеждаше за Макс. Покрай него изтича Ханки, който, ухилен до уши, неистово крещеше и победоносно размахваше саморъчно изработен нож. Воден порой заля Картър и хората около него; в старанието си да се изплъзне, той се озова в средата на коридора. Там човешкият поток се движеше по-бързо, след секунди той се озова близо до килията на Макс и си запробива път към нея.
В тясното помещение се бяха напъхали поне десет души. Стояха вцепенени, с ококорени от страх очи и притискаха вратата.
— Къде е Макс? — извика им Картър.