— Има ли морфин? — попита Картър, като по навик сниши глас.
Касини се ухили, огледа се, сетне се приведе и прошепна:
— Не бой се. Скрил съм нещичко за спешни случаи. Имам и пеницилин. Ще се справим, момчето ми.
Сетне опъна ръката му, за да я гипсира, като предварително му инжектира двойна доза морфин. Въпреки това процедурата беше изключително болезнена, тъй като счупената кост се забиваше в плътта. Картър понесе болките стоически; опитваше да си внуши, че е обещал пред Макс дори да не изохка. После докторът проми раната на челото му, превърза окървавените му ръце и заши дълбокия разрез на пищяла му, откъдето беше изтекла толкова много кръв, че беше напълнила обувката му бе засъхнала като туткал.
След час Картър се поокопити и започна да ругае. Отначало говореше като на себе си, сетне запроклина убийците на Макс, обсипвайки Скуиф или другите виновници с цветисти затворнически псувни.
Пит му съобщи, че при метежа са загинали минимум шест души. Всички легла в лечебницата били заети, но за щастие били запазили леглото на Картър. Ранените лежали на дюшеци в коридора на отделението. Затворниците взели за заложници шестима надзиратели от Блок C и заявили, че ще ги освободят при условие, че бъдат изпълнени исканията им, а именно: вместо веднъж да получават пържола два пъти седмично, да не бъде допускано в килия да съжителстват повече от двама души и в трапезарията да раздават по-силно кафе.
— Тези типове са напълно откачени — отбеляза докторът, след като изслуша Пит. — Мислех, че се бунтуват заради кучето, но половината от хората, които закърпих, въобще не са чували за него. Изобщо не съм мигнал, откакто започна пукотевицата. Страхувам се, че ще ме убият, ако заспя. Надявам се войската скоро да пристигне. Тогава ще се разрази истинска престрелка.
Картър го слушаше с безразличие. Беше му все едно дори ако имаше опасност военните да нахлуят в лечебницата и да го застрелят. Слушаше като в сън несвързания монолог на Пит. Някои от ранените споменаваха писмата, спрени от цензора, но никой не знаеше какво точно се е случило; освен че първи се били разбунтували затворниците от Блок C. Неколцина от тях се нахвърлили върху надзирателя и взели пистолета му.
— Най-смешното е — разказваше Пит, — че вчера началникът на затвора щял да обяви пред всички, че ще разреши писмата да бъдат изпратени. Но закъснял само с десет минути, които се оказаха фатални.
Той допълни, че двамата лидери на затворниците преговаряли с управителя по телефона. До ушите му достигнал слухът, че условията им били фантастични, и според, него мълвата ги преувеличавала. Затворниците искали да има кинопрожекция всяка вечер, да бъдат пускани в домашен отпуск на всеки три месеца и в килиите да бъдат инсталирани душове. Последното го караше да се залива в смях.
Около осем вечерта дочуха стрелба, а малко по-късно научиха, че Блок A бил превзет от военните. Още не беше паднал мрак, но докторът предрече, че до сутринта няма да има нови престрелки.
— Войската първо би трябвало да завземе кухнята — мрачно добави той. — Обзалагам се, че ако погладуват няколко часа, онези мръсници ще се предадат. Не мислят за друго, освен за стомасите си. И за секс, разбира се.
Картър си мислеше, че двойната доза морфин веднага ще го приспи, ала болките не му даваха покой. Но той не им обръщаше внимание. Почти през цялата нощ с горчивина мисли за Макс. Най-странното бе, че се чувстваше спокоен и не изпитваше угризения на съвестта, задето беше извършил убийство. Може би онзи човек не беше причинил смъртта на Макс, ала това нямаше никакво значение, защото всички затворници бяха еднакви. Картър мислеше, че е постъпил напълно справедливо.
Единайсета глава
След месец споменът за бунта, който беше продължил три дни и беше подробно отразен от медиите, почти се бе заличил от паметта на Картър. Навярно щеше да го забрави дори по-бързо, но в продължение на цял месец затворниците възстановяваха поразиите, които бяха направили: отново монтираха тоалетните чинии и умивалниците, поправиха счупените машини в пералнята, както и във всички работилници, а специално повиканите ключари (този занаят не се изучаваше в затвора) поправиха разбитите ключалки. Лечебницата беше препълнена със затворници с различни наранявания и със счупени кости. Най-печална беше съдбата на стария Мак, който не беше ранен, но се намираше в нея, защото беше „превъртял“, както се изрази Касини. Старецът обезумял, когато затворниците разбили с чук ключалката на килията му, нахлули вътре, запратили на пода корабния му модел и го стъпкали. Картър беше толкова потресен от случилото се, че писа за него на Хейзъл. Бунтът беше привлякъл общественото внимание към условията в затвора и съществуваше вероятност Мак да бъде приет в психиатрична болница, което беше по-добре, тъй като и лечебницата не знаеха как да се грижат за него. Не буйстваше, но не знаеше кой е и къде се намира и не можеше дори да се храни сам.