— По дяволите — промърмори той и отиде в кухнята да си налее едно питие.
Дочу хлопването на външната врата и влезе в дневната, очаквайки да види Хейзъл, но остана излъган — беше Тими.
Момчето срамежливо го погледна, свали шапката си и промълви:
— Здравей.
— Здравей. Къде беше?
— Отидох да си купя мастило и случайно срещнах Стивън. После се поразходихме… — Тими се поусмихна, сетне облиза шоколадовия сироп, засъхнал по устните му.
— Не знаех, че човек отива на разходка в сладкарница — шеговито заяви Картър.
Момчето наведе глава и тръгна към стаята си, без да престава да се усмихва. На прага спря и се обърна:
— Къде е мама?
— Още не се е прибрала. Каза, че ще позакъснее.
Тими влезе, запали лампата, но не затвори вратата. Картър с благодарност се втренчи в открехнатата врата, сякаш синът му го беше прегърнал. Само преди десет дни малкият би се затворил в стаята си с изпълнено с омраза сърце и би отказал да се вслуша в думите на баща си. „Какво въздействие имат медиите и общественото мнение“ — с ирония си помисли той. Навярно съучениците на Тими вече не се заяждаха с него, след като вестниците намекваха, че престъпникът е О’Браян. Или пък цялата история им беше омръзнала. Във всеки случай вече не тормозеха момчето и то се чувстваше по-спокойно. „Децата притежават невероятната способност бързо да забравят неприятностите — каза си Картър. — Тими скоро ще преодолее шока от смъртта на Съливан, която не успя да помрачи ваканцията му в Ню Хемпшир.“ След години момчето щеше да разбере, че майка му е била любовница на „чичо Дейвид“, и навярно щеше да почувства срам, ала засега кризата беше преминала.
Картър осъзна, че разполага само с четирийсет и осем часа до срещата с О’Браян. В съзнанието му се въртяха различни хрумвания. В едната им банкова сметка имаше пет хиляди долара, а в другата — две хиляди. Преди около месец Хейзъл беше споменала, че трябва да предоставят още три хиляди долара на Том Елиът, за да ги инвестира; парите губели от стойността си, ако не се влагали в нещо. Хрумна му, че ако изтегли исканата от О’Браян сума, може да каже на жена си, че е дал петте хиляди долара на Елиът… но как ще оправдае липсата на закупени бонове или акции? Освен това беше абсолютно сигурен, че ако полицията не успее да докаже неговата вина или престъплението на О’Браян, наемният убиец ще продължи да го изнудва и нищо чудно с течение на времето да го изиграе с петдесет хиляди долара. Той иронично се усмихна при мисълта, че Хейзъл положително ще забележи липсата на такава голяма сума. Наля си още един скоч, закрачи из дневната и се опита да си състави план за действие, като напрегнато се ослушваше за познатите стъпки на жена си.
Ако успее да отстрани О’Браян, всичко ще бъде наред. Важното е да го убие така, че изобщо да не го заподозрат…
Да речем, че обвинят някого от приятелите на Гауил… Точно така. Гауил има интерес да убие своя наемник, защото с един куршум ще застреля два заека — ще затвори завинаги устата на О’Браян и няма да му плати.
Замисли се за мястото на срещата — доколкото си спомняше, този район беше слабо осветен. Внезапно си представи как някакъв полицай проследява О’Браян — това беше неизбежно; освен ако мускулестият тип не успееше да се отърве от опашката — и изниква пред тях точно когато Картър подава парите. Стори му се, че чува думите на ченгето: „Падна в капана, Картър. Точно това искахме да научим“. Продължи да се разхожда из стаята и да крои планове.
Дойде му наум, че в никакъв случай не бива да носи исканата сума. Твърде възможно беше детектив Острикър да е измислил историята с изнудването, за да го хване на въдицата. Ами, ако е стоял до О’Браян, докато онзи е разговарял по телефона? Картър се поуспокои при мисълта, че не е обещал на наемника да му занесе парите. Ала и не му беше възразил, когато онзи го беше заплашил. Нервно избърса потта, избила по челото му, и внезапно реши, че единственият изход е да убие О’Браян. Ще го накара да тръгнат към реката, където уличното осветление е по-слабо. Сетне ще се престори, че изважда парите от джоба си, и ще нанесе фаталния удар, както се изразяваше Алекс. Но като си спомни за мускулите и за гигантския ръст на противника си, изпита болка в палеца на дясната ръка. Тежко се отпусна в креслото и огледа дланта си. Плътно бе притиснал палеца към показалеца си, сякаш се готвеше да нанесе страничен удар. Дори да успееше да порази противника си, полицаите щяха да научат от доктор Касини и от Хейзъл, че Картър е тренирал карате. Все пак се съмняваше, че с голи ръце ще прекърши врата на О’Браян, затова може би щеше да се наложи да използва камък или тухла. Скочи възбудено от креслото. В този момент жена му влезе в дневната и той се сепна.