— Я не се занасяй! Нима ще кажеш на Пелман да не работи с мен само защото съм зает и не мога да ида на дипломирането на Рик?
— Да, ще му кажа. Радвам се, че се разбираме от половин дума, Таскър.
— Голям мръсник си, така да знаеш!
— Ще те потърся сред публиката.
Сайръс се отърси от спомена за този разговор и се усмихна ведро на Мередит.
— Както вече ти обясних, Джейк смяташе да дойде.
Мередит се подсмихна, но очите й си останаха сериозни.
— Добре де, няма да подпитвам повече. Просто ще ти благодаря, както ти благодаря непрекъснато вече пет години. Направо не знам какво щях да правя без теб, Сайръс. Толкова съм ти задължена, че се чудя как ще ти се отплатя.
— Изобщо не си ми задължена.
— Не е вярно и ти го знаеш. Сетя ли се как ми се притече на помощ, след като Джейк ни заряза…
— Аз съм чичо на Рик, забрави ли? Бях в правото си да се притека и да помогна.
Мередит извърна очи към другия край на паркинга. Сайръс проследи погледа й и видя Джейк Таскър и Рик — вървяха през навалицата към тях.
— Беше женен за Кейти някакви си две години — промълви едва чуто Мередит. — Доста кратък срок, та да се преизпълниш с чувство за дълг към роднините й.
— Каквото и да съм направил, съм го направил, защото съм искал — възрази Сайръс. — А не защото съм се чувствал задължен. Проумей го най-после!
Тя го стрелна с разтревожен поглед.
— Рик бе толкова развълнуван, когато Джейк се появи днес. Не го е виждал от няколко месеца. Знаеш как е, който не ти е непрекъснато пред очите, винаги обира овациите.
— Не се притеснявай толкова, Мередит — рече Сайръс, сетне погледна Рик и за кой ли път се запита как ли ще се чувства, ако си има син.
— Рик още си е дете — продължи угрижено Мередит. — Но щом съзрее малко и се обърне назад, към юношеството си, ще разбере, че ти, а не Джейк, си бил до него и си му помогнал да изживее младежките години без сериозни сътресения. Ще ти бъде признателен.
— Казах ти вече, Мередит, стига си се притеснявала. Не искам Рик да ми е признателен. Обратното, аз съм признателен на него. Прекарвали сме си чудесно.
— Днес не ти обърна много внимание, но то е само защото Джейк пак се изтърси с лъскавите си подаръчета. Дете на неговите години се прехласва по такива дрънкулки. Не си мисли, че Рик не оценява онова, което си направил за него.
— Защо изобщо го правиш на въпрос?
— Само като се сетя как караше с него малкото отпуск, които си взимал през тези няколко години, и почти всички съботи и недели…
— Обясних ти вече, изкарвахме си страхотно. Като мъже — усмихна се Сайръс при спомена как са спели в палатка, правели са си пътешествия със салове и са ходели на карате и на уроци по гмуркане.
Те двамата с Рик бяха правели онова, което би трябвало да правят един баща и син. Сайръс не знаеше нищо за баща си, а майка му бе загинала при автомобилна катастрофа няколко месеца след неговото раждане. Но той смяташе, че му е провървяло в живота. Имаше си своите баба и дядо.
Докато беше живял в Секънд Чанс Спрингс, нямаха пари за уроци по карате и гмуркане, но това не бе чак толкова важно. Още откакто беше проходил, дядо му Боу го бе водил да ловят риба, беше го взимал със себе си и по време на лов. Сайръс се бе научил да стреля, да издебва дивеча, да оцелява в пустинята и да се ориентира без карта в планината.
Сега вече не ходеше на лов, но уроците, които бе усвоил, продължаваха да му вършат работа. И днес, ако имаше свободно време, ходеше за риба. Харесваше му да си мълчи дълго и да стои на едно място. Дори и да не хванеше нищо, рибарлъкът му вдъхваше спокойствие.
Баба му Гуен го бе научила да чете, да отглежда рози в пустинята и да приготвя риба тон по петдесет различни начина.
Сайръс знаеше, че е усвоил от дядо си и други неща, които не се изразяваха лесно с думи, но които бяха много по-важни. Неща, които според някои бяха старомодни и неуместни в съвременния свят.
Тези неща бяха пуснали дълбоки корени в неговата душа — в редките моменти, когато се отдаваше на спомените, той си даваше сметка, че те всъщност предопределят по някакъв първичен начин характера и живота му.
Кейти така и не видя, не разбра тази негова дълбоко стаена същност. На пръсти се брояха хората, които я забелязваха.
Някои сигурно щяха да отсъдят, че онова, на което са го научили Боу и Гуен, не върши работа в съвременния свят. Но Сайръс не бе на това мнение. Той знаеше, че е оцелял в този свят именно благодарение на онова, което е усвоил от дядо си и баба си.
— Твърдиш, че си бил до нас, защото си си прекарвал добре с Рик — каза Мередит. — Но няма да забравя никога, че беше до нас и в тежки моменти. Почти бях загубила детето, Сайръс! Знаем го и двамата. Рик страдаше много заради развода.