— Беше само на тринайсет години. Тежка възраст, на която децата страдат много, ако родителите им се разведат.
— Никой възраст не е лека. През първите няколко месеца, след като Джейк ни напусна, Рик съвсем го беше ударил през просото. Не се прибираше по цели нощи. Беше се сприятелил с деца, които взимаха наркотици и пиеха. Обираха магазини. Непрекъснато беше или нацупен, или потиснат. Бях уплашена до смърт.
— Било, каквото било, Мередит. Сега Рик завърши гимназия с отличие, през септември ще отиде в колеж.
— Благодарение на теб — сбърчи чело жената. — И досега ме побиват тръпки, когато си спомня как ми се обадиха от полицията, за да ми кажат, че са го задържали и са го отвели в участъка.
Отчаяна, изплашена и сама, онази нощ Мередит се бе обърнала към Сайръс. Именно той се беше вдигнал посред нощ, за да уреди нещата и да измъкне Рик, който бе прекалил с алкохола и шеметните скорости заедно с още няколко хлапетии, растящи без родителски надзор и вършещи какви ли не бели.
В началото Рик се отнасяше към Сайръс с дълбоко цинично недоверие. Сайръс му се падаше чичо, но не по кръвна линия — съвсем наскоро се бе оженил за леля му Кейти.
— Защо ти идваш да ме прибереш? — попита Рик, след като излязоха от полицейския участък. — Мама къде е?
— Вкъщи.
— Трябваше да дойде тя.
— Аз съм ти чичо.
— Дрън-дрън, чичо ми бил. Женен си за леля ми от някаква си половин година. Почти не ме познаваш.
— Нещо ми подсказва, че много скоро ще се опознаем по-добре — отвърна Сайръс и отключи вратата на колата. — Качвай се.
— Ще се прибера с автобуса.
— Сега е два часът след полунощ — рече Сайръс, без да повишава тон. Никога не повишаваше тон. — Качвай се в колата. За тази нощ създаде достатъчно главоболия на майка си.
Рик се поколеба. Сайръс видя в светлината на уличните лампи, че в очите му проблясват отчаяни гневни пламъчета. Знаеше, че момчето се мъчи как ли не да намери отнякъде в самотното си предизвикателство сили и мъжество. Но след такава нощ всички бяха капнали.
— Само не ми опявай — каза Рик и седна тежко на седалката до шофьора.
Сайръс мина пред колата и се качи зад волана.
— Пак извади късмет — каза той и запали двигателя. — Прибрали са те добре обучени ченгета, професионалисти.
— И на това му викаш «късмет»?
— Бях на шестнайсет години, когато шерифът в родното ми градче прибра и мен на топло. Скъса ме от бой и чак тогава ме пусна.
Рик го зяпна невярващо.
— Без майтап?
— Без майтап.
— А вашите заведоха ли дело в съда?
Сайръс се усмихна мрачно.
— Говориш като дете на своето време. Не, не заведоха дело. Баща ми го нямаше. Изчезнал още преди да съм се родил. Майка ми я прегазил пиян шофьор, когато съм бил на няколко месеца. Нямах си никого, освен баба и дядо. А те не бяха чак толкова богати, че да водят съдебни дела.
— А ти какво направи?
— Извлякох си ценна поука — отвърна Сайръс и излезе на платното. — Никога да не се набутвам между шамарите и да си нямам вземане-даване с ченгетата.
— Не, друго те питах. Какво направи, та шерифът те наби?
— Излязох с дъщеря му.
Рик го зяпна.
— Задържал те е само защото си излизал с дъщеря му?
— Официално шериф Гъли ме задържа за превишена скорост. Но и двамата знаехме, че е бесен, задето съм прекарал вечерта с ненагледната му Анджела.
— Нима само заради това те е скъсал от бой? Все пак става дума за някаква си среща. Чудо голямо!
Сайръс намали скоростта, защото светофарът отпред светеше жълто, и се извърна към Рик.
— Е, не беше толкова просто. Убедих Анджела да се видим именно защото знаех, че баща й ще позеленее от яд. И се оказах прав.
— Видял си се с нея колкото да го ядосаш! И защо?
— Защото няколко дена преди това го чух да казва на стария Ърл Дарт в бакалията, че от мен нямало да стане човек. Но не му обърнах кой знае какво внимание, смятах го за тъп.
— Защо тогава си се вбесил?
— Защото после той каза на стария Ърл, че му било мъчно за баба и дядо, но било ясно като бял ден, че от мен няма да излезе нищо, защото майка ми била проститутка и още на осемнайсет години я бутнал камион, а баща ми вероятно е бил женен или нещо такова, понеже тя не била споделила с никого кой е той. После Гъли изтърси, че не искал дъщеря му да си има вземане-даване с мен.
Рик подсвирна тихичко.
— Значи си излязъл с дъщеря му колкото да му натриеш носа?
— Нещо такова. Знаех, че Гъли ще се скъса от яд, след като разбере какво е станало.