Никога през живота си не бе виждал нещо, тъй прелестно като нея тази вечер. Без да обръща внимание на тълпата около тях, Сайръс пусна в нозете си сака и дълго притиска младата жена в обятията си.
— Казвал ли съм ти, че първия път, когато те видях, ми заприлича на крадлива котка?
Тя понаведе глава. Очите й блестяха.
— Странно, че ми го казваш. Първия път, когато те видях, ти пък ми заприлича на неуморен корав шериф от старовремски уестърн.
— С тази риза?
Юджиния започна да си играе с едно от копчетата на пъстрата му риза.
— Хич не се крий зад ризата, Колфакс! Хайде да се прибираме вкъщи! Фирмата за чистене направи чудеса. В стената още зее дупка, но все ще го преживея някак. Затова пък ги няма кръвта и лентата, с която бяха оградили местопрестъплението.
«Хайде да се прибираме вкъщи!» При тези думи го плисна топлина. Сайръс започна да си втълпява, че не бива да храни напразни надежди, че Юджиния го е казала от невнимание, небрежно и не е вложила нищо сериозно.
Двамата тръгнаха към изхода, тя го хвана за ръката.
— Как мина?
— Днес надвечер Чандлър свика пресконференция. Оповести, че има син, за чието съществуване не е подозирал. Каза, че с радост ме посрещал в семейството. Съобщи на репортерите дори, че съм осуетил опит за изнудване.
— Осуетил ли?
— Политиците употребяват такива думички.
— Ясно.
— Вестниците в Калифорния ще имат сензация, която ще предъвкват най-малко два дни. Но не мога да не призная на Чандлър, че знае как да се справя с надвисналите проблеми. Обзалагам се, че ще спечели изборите.
— Какво друго каза Чандлър на репортерите? — попита младата жена.
— Пое цялата отговорност за връзката си с майка ми. Съжалявал, че тя не го е открила и не му е казала, че е бременна. Щял да се ожени за нея, понеже родителите му щели да настояват.
— Повярваха ли му?
— И още как! Опасността да плъзнат слухове и да избухне скандал бе пресечена из корен.
— Не бъди циник — укори го Юджиния. — Разказът му е много трогателен. Вярваш ли му?
— Ти за какъв ме мислиш? — свъси се Сайръс. — Старият Чандлър е щял да побеснее, ако синът му дори е намекнал, че може да се ожени за някакво девойче от затънтения Секънд Чанс Спрингс. В най-добрия случай е щял да се опита да подкупи майка ми, за да им се махне от главата, или да я убеди да направи аборт. Но Чандлър е щял да си има големи неприятности не с мама, а с дядо ми.
Юджиния се усмихна.
— Представям си как дядо ти Боу е щял да изкоментира положението.
Сайръс кимна.
— Но хората ще се хванат на сълзливата историйка на Чандлър. Той е политик, Юджиния. Знае как да те гледа в очите и да те лъже така, че изобщо да не се усъмниш.
— Той ти е баща. Бъди малко по-снизходителен към него!
Сайръс я притисна до себе си.
— Добре де, ще кажа нещо в негова защита.
— Какво?
— Когато ножът опря до кокала, той отказа най-категорично да се поддава на изнудването. Не можем да не го уважаваме за това.
— Да — съгласи се младата жена и му хвърли многозначителен поглед. — И както гледам, ти го уважаваш.
Преди да си тръгне от Лос Анжелис, Сайръс едвам се бе измъкнал от тълпата репортери, наобиколили го за интервюта. Беше се обадил от самолета на Куинт и бе наредил на подчинените си да не откликват на молбите на журналистите. Сега, след като не бе останало нищо скрито, беше сигурен, че и това чудо ще отмине за три дни.
Междувременно имаше да решава други проблеми. Например въпроса за бъдещето. Как например щеше да убеди Юджиния, че двамата са родени един за друг?
Тя бе оставила колата на паркинга. Сайръс метна сака в багажника на тойотата и погледна над покрива Юджиния.
— Искаш ли да карам аз? — попита я той.
— Не, благодаря. Днес си изживял травма. Не всеки ден човек се среща баща си, когото не е виждал никога. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да те закарам от летището вкъщи и да ти налея една бира.
Младата жена отвори вратата и се качи зад волана. Сайръс седна до нея, пристегна колана и се съсредоточи — за него бе ново да го глезят. Двата последни дни му се струваха безкрайно дълги и тежки. Бе капнал от умора. Бе изтощен повече, отколкото съзнаваше.
— Докато те нямаше, си поговорих с Табита — поде Юджиния и изкара колата от подземния паркинг на летището. — Тя се съгласи да не предявява от името на «Лийбрук» претенции към чашата на Хадес. Можеш да я върнеш на законния й собственик.
Сайръс се опита безуспешно да изпружи крака.
— Успя да я убедиш, а? — попита той и се пребори с прозявката.