— Да — отвърна Юджиния и го погледна озадачено. — Не ми звучиш изненадан, развълнуван и дори особено признателен.
Той сви рамене.
— Не съм се притеснявал как ще приключи една битка за чашата на Хадес. Знаех, че в крайна сметка ще постъпиш, както ти повелява съвестта.
— Моля? — подвикна тя възмутено и невярващо. — Нима смяташ, че съм се застъпила за теб само защото според мен клиентът ти има повече права над тази проклета чаша?
Сайръс се смъкна на седалката, отпусна глава върху облегалката и затвори очи.
— Да.
— Дрън-дрън! Направих го, защото те обичам. Чуваш ли ме, Колфакс? Жертвах чашата на Хадес не за друго, а заради теб. Не бих го направила за никой друг мъж на тази земя. Според мен би могъл да проявиш ако не друго, то поне малко признателност.
За миг му се стори, че е заспал и сънува. Отвори очи и видя червените светлинки на мигачите на колата пред тях. Не сънуваше.
Извърна се към Юджиния. Тя се бе вторачила мрачно в предното стъкло и се бе вкопчила в кормилото, както й идеше да се вкопчи и във врата му.
— Да не би случайно да се опитваш да ми кажеш, че връзката ни е надскочила непреодолимото сексуално привличане? — попита той.
— Ами ако наистина го е надскочила? — тросна се младата жена.
— Камък ще ми падне от сърцето — отвърна Сайръс. — Значи и аз ще мога да ти кажа, че те обичам.
Настъпи тягостно мълчание. Няколко километра Юджиния сякаш се бе съсредоточила изцяло върху пътя. Проговори отново чак когато наближиха Уестърн Авеню.
— И какво ще правим оттук нататък?
Сайръс се усмихна, доловил напрежението в гласа й.
— Ще правим планове.
Тя включи мигача за завой.
— Планове ли? Какви планове?
— Ти не се притеснявай за нищо. Ще преместя централата на детективска фирма «Колфакс» в новия офис в Сиатъл и ще дойда да живея при теб.
Юджиния бе толкова смаяна, че го зяпна недоумяващо.
— Ама как така? Ще дойдеш при мен ли?
— А защо да протакаме? Не виждам защо да усложняваме нещата повече от необходимото.
Тя се усмихна, без да сваля очи от предното стъкло.
— Добре.
След половин месец на приема на фондация «Лийбрук» липсваше единствено Сайръс.
Инак всичко вървеше по вода, помисли Юджиния, както се разхождаше сред гостите. Музеят бе украсен в стил сецесион, на фона на който прелестната колекция от стъклени предмети на изкуството изпъкваше още повече. В множеството вази със скулптурни фигури по тях от началото на трийсетте години бяха натопени огромни букети цветя. Квартетът свиреше лек джаз, изпълнил въздуха с прелестни звуци. Келнерите, повечето от които бяха актьори от второразредни театри, разнасяха подноси с шампанско. В елегантните черно-бели костюми приличаха на сервитьорите, обслужвали между двете войни пътниците на презокеанския кораб «Аквитания».
Както винаги, в центъра на вниманието бе музейната сбирка от редки, приказно красиви произведения на изкуството от стъкло на «Лийбрук». Колекцията направо грееше в старателно осветените витрини и олицетворяваше крехката, ала непреодолима връзка с миналото, от която Юджиния винаги се възхищаваше.
В сбирката се открояваха елински купи от III век преди новата ера, в които египетските жреци са държали благовония. В дъното на залата бе изложено шишенце от IV век, в което римска благородничка е слагала парфюмите си. В друго крило на музея можеха да се видят прелестни купи и стъкленици от XII век, принадлежали на средновековен феодал.
В други витрини проблясваха богато украсени венециански сервизи от XV век и английски и ирландски кристал. В новото крило, построено вече след като Юджиния бе станала директорка на музея, беше изложена интересна колекция от авторски творби, пренесли античния занаят в царството на изкуството.
Съвсем в духа на изложбата Юджиния бе облечена в тясна изумруденозелена атлазена рокля с гол гръб, каквито са се носели през трийсетте години на века. Младата жена съжаляваше само, че Сайръс го няма тук, за да оцени по достойнство тоалета й.
Преди два дни бе заминал — беше отишъл да върне чашата на Хадес на нейния собственик, който живееше съвсем усамотено. Предния ден й се бе обадил по телефона да й каже, че сигурно ще успее да се прибере за приема, но два часа, преди Юджиния да тръгне от къщи, й бе звъннал Куинт Йейтс.
— Помоли ме да ти предам, че ще закъснее — каза Куинт.
— Да не се е случило нещо?
— А, не.
— Защо тогава ще закъснее? — попита Юджиния, като се помъчи да не издава притесненията си.
— Не ми обясни.
След като предаде съобщението, Куинт явно не виждаше причина да продължава разговора и затвори рязко, още преди Юджиния да се е сбогувала с него.