— Какъв чудесен прием! — възкликна Табита и след като спря при Юджиния, огледа самодоволно множеството. — Ти, драга, беше права за рекламата. Избрахме най-подходящия момент. Признавам си, трудно ще преживея загубата на чашата на Хадес, но се надявам да се утеша поне мъничко с чудесната реклама на музея.
— Няма начин да не привлечем много посетители за изложбата «Острието» следващия месец — каза Юджиния.
— Не се и съмнявам. А онази фигурка на Джейкъб Хюстън, която донесе от остров Фрог Коув, наистина е смайваща. Щастлива съм, че «Лийбрук» е първият музей, включил в експозицията си негова творба. Дали не можем да вземем още нещичко за изложбата?
— Не се притеснявай, ще го уредим. Вчера говорих с Хюстън. Между другото, ми съобщи, че те с Ронда Прайс ще се женят.
Табита се свъси.
— Дано сватбата не наруши работния му график.
— Едва ли ще имаме трудности да получим още негови скулптури — засмя се Юджиния. — Ронда се е обявила за агентка на Хюстън. Крои големи планове за него.
— Хм. Сигурно смята да иска тройно по-високи цени.
— В най-добрия случай.
Юджиния забеляза Нели — стоеше с неколцина членове на управителния съвет на фондация «Лийбрук». Вдигна чашата шампанско, за да я поздрави. Нели се усмихна и пак се извърна към възрастния мъж с коса като бяла грива, който тайничко се опитваше да надзърне в деколтето й.
Табита проследи погледа на Юджиния.
— Дали направихме добре, като я назначихме отново в музея, докато се наложи като художничка?
— Не се притеснявай! Все пак именно тя е героинята на шумотевицата, която вдигнахме по медиите. Просто нямаше как да не я назначим отново в музея.
По настояване на Юджиния ролята на Нели в разказа за чашата на Хадес бе донякъде променена. Табита и Сайръс се опитаха да я разубедят, но накрая вдигнаха ръце и се предадоха. Когато историята се разчу така, че я научиха и журналистите, и полицията, Нели бе представяна като дръзка млада художничка, скрила чашата на Хадес, за да я опази от ненормалната галеристка Фенела Уийкс.
— И понеже стана дума за герои — рече Табита, — стори ми се, че виждам господин Колфакс.
— Сайръс ли? Тук ли е? — обърна се младата жена с разтуптяно сърце. — Къде?
— Влезе току-що — обясни Табита с блеснали от радост очи. — Няма как да не го видиш с тези негови ризи. Нали ми каза, че за тази вечер е склонил да вземе назаем фрак?
Сърцето на Юджиния трепна, когато тя съгледа Сайръс с неговата червено-синя хавайска риза на папагалчета. Той вече я бе открил в множеството и вървеше към нея. Сякаш не забелязваше как хората се разстъпват, за да му сторят път, точно както малките яхти биха се отдръпнали; за да мине самолетоносач. Не откъсваше очи от Юджиния.
Носеше някакъв голям предмет, увит в няколко пласта хартия. Младата жена се смръщи.
— Но той взе фрак. В гардероба е. Сигурно идва направо от летището. Извинявай, Табита.
Другата жена й се усмихна с разбиране.
— Тичай, драга!
Юджиния остави чашата с шампанско и се сля с тълпата. Двамата със Сайръс се срещнаха насред залата. Тя се взря в зелените му очи.
— Защо се забави?
— Заради това — обясни той и й подаде обемистия пакет. — Отне ми малко повече време, отколкото очаквах, да убедя клиента да дари чашата на Хадес на музея «Лийбрук».
— Да я дари ли?… — ахна Юджиния, усетила, че е зяпнала от учудване. Забеляза с крайчеца на окото, че мнозина са извърнали глави към тях. — Божичко, Сайръс, наистина ли се е съгласил да преотстъпи чашата на «Лийбрук»?
— Да, наистина. Каза, че си права. Чашата е прекалено ценна и важна, за да принадлежи на един човек, пък бил той и колекционер — намигна Сайръс. — Освен това го убедих, че в музея тя е в по-голяма безопасност.
— Табита ще целува земята, по която стъпваш, така да знаеш — засмя се младата жена.
— Нищо не може да се сравнява с доволен клиент. Извинявай, че не успях да се отбия вкъщи и да облека фрака.
— Не се притеснявай. И аз днес бях много заета.
— Така ли?
— Да, взех билетите за сватбеното пътешествие — поясни Юджиния и оправи яката на пъстрата му риза. — Мислех да идем до Хаваите.
Очите му бяха много зелени и много дълбоки. Той я докосна лекичко по бузата.
— Щом ще има сватбено пътешествие, значи ще има и сватба.
— Ами да, защо?
— Значи отговаряш с «да» на въпроса, който ти зададох, преди да замина?
Юджиния се усмихна, сигурна и уверена точно както когато се взираше в дълбините на греещата антична чаша.
— Да.
Сайръс подаде пакета с чашата на Хадес на човека, застанал най-близо до тях.
— Вземете. Подръжте я малко. И гледайте да не я изпуснете!