Стъписаният гост стисна инстинктивно с две ръце пакета.
— Какво е това?
— Едно нещо от IV век. Чупливо е.
Без да обръща внимание на стъписването и възмущението, изписали се върху лицето на човека, Сайръс се обърна и притисна Юджиния в обятията си. Тя усети нещо в джоба на хавайската му риза.
— Какво си сложил там, по дяволите?
— Сандвич с риба тон — обясни той. — Взех го на летището, но не успях да го доям.
Младата жена се засмя. Заляха я радост, любов и приказното усещане за възтържествувала справедливост. Бе толкова щастлива, та имаше чувството, че ще литне. Погледна Сайръс в блесналите зелени очи.
— Само да знаеш колко дълго съм те чакала, Сайръс Чандлър Колфакс!
— Е, движа се малко по-бавно от някои други. Но тръгна ли нанякъде, накрая винаги стигам!
После долепи устни до нейните в целувка, която щеше да ги отведе в бъдещето.
Край
http://account-co.net/