— Щом си го познавал този Гъли така добре — изрече бавно Рик, — сигурно си си давал сметка, че ще те пребие от бой, задето си се срещнал с Анджела.
— Естествено.
— Защо тогава си го направил?
— Не се сещах как другояче да му го върна.
— Ами Анджела? — попита момчето. — Тя какво каза?
— Уместен въпрос. Отговорът е, че тя се съгласи да се срещнем, защото беше ядосана на постоянното си гадже и искаше да му отмъсти.
— Излиза, че те е използвала?
— Използвахме се взаимно — отвърна Сайръс. — Не проявявахме интерес един към друг.
— Ама че работа! — възкликна Рик и потрепери. — Значи сам си се набутал между шамарите колкото да му го върнеш на този Гъли!
— Е, аз не бях чак толкова умен на шестнайсет години, колкото очевидно си ти на тринайсет — отбеляза Сайръс. — Добрата новина е, че оттогава научих доста неща.
Колкото и да се мъчеше да прикрие възхитата си, Рик направо грееше.
— Например?
— Сега, реша ли да изравня резултата с някого, пипам много по-предпазливо. Правя всичко възможно да не ме бият.
Сайръс се отърси от спомена за този пръв сериозен разговор с Рик и загледа как племенникът му и Джейк се приближават към джипа. Усети, че Мередит, която чакаше до него, е много напрегната.
— Според мен в началото Рик ме мразеше — прошепна тя.
— Няма такова нещо.
— Обвиняваше мен за развода.
— Беше на тринайсет години. Сърдит на целия свят. Имаше нужда да си го излее на някого, а ти му беше подръка. На тази възраст децата не гледат разумно и логично на тези неща. Всъщност големите също.
— Освен теб — рече Мередит, после извади от дамската си чанта хартиена кърпичка, избърса си очите и се усмихна тъжно на детектива. — Винаги си спокоен и разумен. Винаги се владееш. Сигурно си се родил такъв.
Сайръс се подсмихна.
— Както казваше дядо ми Боу, има само два начина да изживееш живота. Като се владееш и като не се владееш. Аз предпочетох първия.
— Непоклатим като скала. Нищо чудно, че Кейти поиска да се омъжи за теб още в деня, когато се запознахте.
— Чувствата ни бяха взаимни.
В спомените му изникна образът на Кейти. Приличаше на жена, слязла от платно на ренесансов художник. В нея имаше нещо леко и въздушно. Още от първия поглед Сайръс бе разбрал, че тя има нужда някой да я закриля и пази от света.
Но в крайна сметка той не бе успял да я опази. Деймиън Марч я беше използвал и после я бе убил най-хладнокръвно. Според властите Кейти бе починала след нападение на крадец, чиято самоличност така и не бе установена, но Сайръс не вярваше в тази съшита с бели конци версия. Беше сигурен, че Марч я е премахнал, защото тя е знаела твърде много за кроежите му да задигне чашата на Хадес и да изчезне вдън земя.
— Жалко, че вие с Кейти живяхте заедно толкова кратко — каза Мередит.
— Не мисли за миналото! Няма смисъл. И вземи да си уредиш живота. Кажи на Фред, че ще се омъжиш за него, стига си го мъчила! Той е свестен човек.
— Може би ще го направя.
— Ей, мамо, чичо Сайръс, знаете ли? — извика Рик, след като дотича при тях. Последна с блеснали очи баща си, който бе като изваден от кутийка. — Татко каза, че до есента ще ми купи кола, за да ходя с нея в колежа. Няма да се наложи да взимам очуканата ти хонда, мамо.
Мередит вдигна вежди.
— Е, не е чак толкова очукана.
Джейк потупа сина си по рамото, като се стараеше да не среща погледа на Сайръс.
— Детето трябва да има с какво да ходи на лекции. Ще звънна през август, за да уредим нещата.
— Добре — рече Мередит. — Дотогава Рик ще е избрал колата, която му харесва.
— Значи се разбрахме — Джейк погледна часовника си. — Божичко, закъснявам. Трябва да тръгвам. Самолетът за Лос Анжелис излита в три.
Разочарованието измести вълнението и удоволствието, озарявали допреди миг очите на Рик.
— Защо бързаш толкова, татко? — попита момчето.
— Няма как, трябва да тръгвам — поклати уж отчаяно глава Джейк. — Довечера имам среща с едни хора в Нюпорт Бийч. Знаеш как е.
— Да, да — каза примирено Рик. — Знам. Радвам се, че дойде на дипломирането ми.
— То оставаше да не дойда! Не всеки ден синът ми завършва гимназия. Ще ти звънна при първа възможност.
— Разбира се.
Джейк се обърна и тръгна към колата, която бе взел под наем, а тримата го изпроводиха мълком с поглед.
— Имаш ли някакви планове за довечера? — попита накрая Сайръс.
— Какво? — извъртя се Рик, за да го погледне. — А, да. Довечера у нас ще дойдат Алън, Дъг и още няколко души. Мама каза, че можем да си направим купон.
Мередит се свъси.
— А аз ще ходя на вечеря с Фред. Не ми се седи в къща, пълна с деца, който поливат дипломирането. Защо не дойдеш и ти, Сайръс?