— Ще го оставим за друг път — отвърна той. — Заминавам за малко. Довечера трябва да свърша някои неща.
— Къде ще ходиш? — попита Рик.
— На остров Фрог Коув.
— За пръв път го чувам.
— Разположен е в залива Пюджит. Точно до брега. Там живеят много художници.
— Кога се връщаш? — поинтересува се момчето.
— И аз не знам. Вероятно след половин месец.
— Най-после излизаш в отпуска, а? — усмихна се Мередит.
— Отивам по работа.
— Жалко! — погледна го многозначително жената. — Ще ти дойде добре да си починеш, Сайръс. Не помня кога за последен път си излизал в отпуска.
— Да, през последните три години съм доста зает.
— Знам — каза Мередит и устните й се присвиха тъжно.
— Ще дойдеш ли да се видим, когато се върнеш? — попита уж нехайно момчето.
— На всяка цена — увери го чичо му. — Ще идем за риба.
— Ще те чакам! — възкликна младежът — бяха се стопили и последните хладни нотки в гласа му. — Ще отида да махна тази глупава тога и шапката.
— Надявам се, като се прибера довечера, да намеря къщата цяла — намеси се майка му.
— Не се притеснявай — успокои я Рик и тръгна към сградата на училището.
— И не забравяй какво сме се разбрали — каза разнежено Сайръс.
— Няма да забравя, естествено — ухили се момчето, после се завъртя и тръгна към приятелчетата, а дългата тога се надипли на дълбоки гънки около нозете му.
— Какво сте се разбрали? — погледна Мередит Сайръс.
— Да не пие и да не се вози на кола с момчета, които са пили.
— Чудя се какво щях да правя без теб! — жената се вдигна на пръсти и го целуна лекичко по бузата. — Знаеш ли, наистина не е зле тези дни да излезеш в отпуск.
На другия ден следобед Сайръс се нареди на една от двете къси опашки от коли, чакащи да се качат на малкия частен ферибот за остров Фрог Коув. Почти веднага забеляза Юджиния Суифт.
Беше в сребристата тойота, спряла в началото на другата опашка от автомобили. Бе свалила страничния прозорец. Сайръс видя, че говори с някого по клетъчния телефон. Бе доста далеч и не чувате какво казва, но все пак успя да забележи, че младата жена разговаря много оживено.
Докато набираше номера върху своя клетъчен телефон, той се взря в сякаш изваяното й лице. Юджиния не беше красива, но излъчваше някаква изумителна жизненост, която направо приковаваше погледа. Черната й коса беше прибрана на стегнат нисък кок. Младата жена бе облечена в тесен черен пуловер, който очертаваше слабото й тяло. Китките й бяха тънки, гърдите — стегнати.
Сайръс бе много далеч и не виждаше очите й, но помнеше, че са с наситен кехлибарен цвят.
Юджиния бе изискана и облечена по последната мода. Често носеше черно. Обичаше дългите шалове.
Артистична натура! Детективът бе сигурен, че тя няма да се оправи с консервена кутия риба тон.
Впечатлението, което Юджиния бе оставила у него при първата среща, сега се затвърди. Тя приличаше на крадлива котка.
От другата страна на телефонната линия вдигнаха слушалката и прекъснаха мислите му.
— Аз съм, Куинт — рече Колфакс и видя, че Юджиния е отпуснала дълги тънички пръсти върху волана. Не носеше брачна халка. Той го бе забелязал още по време на срещата в кабинета й. — Имаш ли нещо за мен?
— Нищо интересно — отвърна Куинт Йейтс. — Сигурно ще те разочаровам, но както личи, въпросната дама води съществувание, което, бихме могли да наречем безупречно.
— Няма човек, който да живее съвсем безупречно — възрази Сайръс на своя подчинен, без да сваля очи от Юджиния. — Казвай сега какво си научил.
— Почти нищо ново. Завършила е университета на щат Вашингтон, факултет «Изящни изкуства», специалистка е по произведения на изкуството от стъкло. Известно време е учила и във Венеция. Започнала е работа в музея «Лийбрук» като помощник-уредничка. Още първата година е влязла под кожата на Табита Лийбрук, като е убедила Дороти Макбрейди да остави на постоянно съхранение в музея сбирката си от венецианско стъкло от XV век.
— Друго?
— Година по-късно нашата госпожица Суифт достига нови висоти: открива фалшификат в сбирка от стъклени камеи от началото на Римската империя, предоставена временно на музея. Прилага същата хватка половин година по-късно, когато подготвя изложба на китайски стъклени произведения на изкуството от XVIII век.
— Пак ли е открила фалшификат?
— Да. Така се прочува. Всички по-големи колекционери на стъкло се допитват до нея.
Сайръс не беше изненадан. Знаеше, че Юджиния си разбира от работата. През последните три години се бе постарал да проучи кои изкуствоведи са специалисти по стъклото.
— Нещо друго?
— Преди две и половина години Табита Лийбрук я прави директорка на музея «Лийбрук» и й отпуска огромен бюджет. Останалото го знаеш.