— Да.
Музейната сбирка от древни и съвременни произведения на изкуството от стъкло бе на път да стане една от най-хубавите и богатите в страната. Дори големите европейски музеи уважаваха «Лийбрук». Наскоро бе построено и ново крило, където бяха изложени творби само на съвременни художници стъклари.
— Отрупват я с предложения да се премести на работа другаде — допълни Куинт. — Но тя неизменно отказва.
— Сигурно й е приятно да командва парада в «Лийбрук», където разполага с цялата власт — отбеляза Сайръс, без да сваля очи от Юджиния. — Нещо ми подсказва, че тя обича да свири първа цигулка.
— Толкова за професионалната страна.
— А за личната?
— И там не открих нищо интересно. На трийсет години е. Не е била женена. Най-голямото от три деца. Брат и сестра, посветили се на академичното поприще. Братът преподава в колеж в съседен Орегон. Сестрата пък е асистентка в институт в Калифорния.
— Родители?
— Също университетски преподаватели. Развели са се, когато Юджиния е била на четиринайсет години. След това майка й се е върнала в университета, за да получи докторска степен. Сега преподава в колеж в източните щати. Баща й пък е преподавател във факултета по социология в университет в Средния запад.
— Всичко пасва — въздъхна Сайръс.
— Пасва на какво?
— Ами на високомерието, с което ме погледна, когато се запознахме. Нашата Юджиния е от онези, надутите като пуйки интелектуалки.
— Сигурно не те е харесала заради ризата.
— Не може да е заради ризата. Бях си сложил най-хубавата. Любовници?
— Две-три дълги връзки, но през последната година и половина никакви сериозни приятели. Среща се понякога с мъже, ала само по работа. Сексуалният й живот е почти същият като твоя. Пълна скука.
— Можеш да си спестиш коментарите. Аз си знам най-добре какъв ми е сексуалният живот. Друго?
— В общи линии, това е. Живее сама, явно й харесва. За нея почивката се свежда до посещение в някой от прочутите световни музеи.
— Значи това засега е всичко, което знаем за госпожица Суифт.
— Да.
— А научи ли нещо за Клуба на ценителите?
— Взех всички имена и адреси. Започвам проверки на всеки поотделно.
— Знаеш как да ме намериш, ако откриеш нещо интересно — каза в заключение Сайръс и прекъсна разсеяно връзката.
Продължаваше да наблюдава Юджиния Суифт. Тя още говореше по телефона — вероятно за нещо важно, реши Сайръс. Отдалеч личеше колко разпалена е. Бе достатъчно той да наблюдава движенията и жестовете й, за да го разбере.
Юджиния бе подразнена. Ядосана. Нетърпелива. Отчаяна. Сайръс се подсмихна. Младата жена барабанеше с пръсти по волана. Някой хора не ги свърташе на едно място за повече от пет минути.
За разлика от нея Сайръс бе в състояние, ако се налага, да не помръдва с часове. Дядо му го бе научил на тайната да запазваш спокойствие. Тайна, която знае всеки ловец.
Сайръс не изпускаше от поглед своята плячка в тойотата. Ако се вярваше на Куинт, бе малко вероятно Юджиния да се кара със своя любовник, понеже нямаше такъв. Така, по пътя на елиминирането, Сайръс волю-неволю стигна до извода, че тя обсъжда не друг, а него.
Лютата й съпротива срещу това той да я придружи на острова пораждаше куп доста интересни въпроси. След срещата им в кабинета й той не преставаше да си блъска главата над тях.
Ако единствената й цел беше да съчетае почивката със задачата да опише колекцията на Давънтри, Юджиния не би трябвало да подскача като ужилена, задето и Сайръс ще отиде с нея на острова.
Детективът щеше да я разбере, ако просто се бе подразнила, че ще живее под един покрив с него в Стъклената къща. Но Юджиния бе наистина много притеснена. Сайръс бе зърнал пламъчетата на паниката в очите й, преди тя да я прикрие.
Той явно щеше да й създаде сериозни проблеми.
Запита се защо ли тя е реагирала толкова остро.
Съществуваше, разбира се, едно съвсем очевидно обяснение. Никак не бе изключено Юджиния да е подочула слуховете, стигнали и до него. Ако и тя търсеше чашата на Хадес, Сайръс също щеше да се натъкне на сериозни проблеми.
Той отвори вратата на джипа, слезе и тръгна към колата на младата жена.
— Разбирам те, Сали, не можеш да ми съобщиш кой знае какво — рече Юджиния, после присви очи срещу ослепителното слънце, блещукащо по водата, и загледа как малкият ферибот се подготвя да натовари пътниците и автомобилите. — Добре де, кажи ми и малкото, което си научила.
— Най-интересното е, че преди време Колфакс е бил съдружник в детективска фирма с името «Марч и Колфакс».