Младата жена се взря право напред, към мъглата, обвила като пелена острова.
— Давам си сметка, че често ви задават този въпрос, но не мога да устоя и да не ви попитам. Защо ходите с хавайски ризи?
— И аз като вас съм в отпуска.
— Все пак този остров тук не е част от Хаваите, освен това, ако не ме лъже паметта, смятахте да разследвате смъртта на Давънтри, а не да почивате.
— Странно е, че отваряте дума за почивка — рече Сайръс. — Тъкмо се питах защо ли директорка на музей, известна със своя работохолизъм, си пилее времето с нещо, което би могъл да свърши всеки уредник в «Лийбрук».
— Колекцията от стъклени предмети на Давънтри е придобивка от изключителна стойност за музея. Държах да я опиша лично.
Детективът сви рамене.
— Изпълнителите на завещанието на Давънтри искат да се уверят, че той наистина е починал при злополука. И не само това, готови са да платят добри пари за ново разследване. Задачата не би трябвало да ме затрудни. Затова и реших да съчетая почивката с възможността да припечеля нещичко, без да се потя кой знае колко.
Юджиния знаеше, че той я лъже. Дори не си правеше труда да говори сериозно или да измисли нещо по-умно. Сякаш пет пари не даваше дали тя му вярва. А Юджиния, естествено, също го лъжеше. Поне тук бяха квит.
Младата жена откъсна очи от мъглицата, която бързо приближаваше към тях, и погледна Сайръс, като се помъчи да не издава вълнението си. Хрумна й, че би могла да научи от него как точно се разследва убийство. Но си напомни, че трябва да внимава, за да не се издаде.
— Ако сте истински детектив, би трябвало вече да сте прочели полицейското заключение и да сте разговаряли със следователите, занимавали се със смъртта на Давънтри — рече младата жена. — Как според вас е починал?
— Не бих казал, че на острова има полицейски участък в истинския смисъл на думата. Доколкото разбрах, там има само заместник-шериф със странното име Пийсфул*.
[* В буквален превод «Кроткия» (англ.). — Б. пр.]
Юджиния се замисли. Върху смъртния акт на Нели пишеше друго име. Смъртта на приятелката й бе разследвана от полицаи от материка, опитали се да издирят в открито море младата жена.
— Да, интересно име — съгласи се тя през шепот.
— Не може да се отрече — подсмихна се Сайръс. — При всички положения именно той е подписал протокола от разследването на смъртта на Давънтри. Вечерта, когато е умрял, в Стъклената къща е имало купон. Алкохолът се е леел като река и доколкото подразбрах от доклада на заместник-шерифа Пийсфул, е имало и наркотици.
Последния път, когато след смъртта на Давънтри бе идвала в апартамента й, Нели беше споменала, че той си е падал по скъпите наркотици. Бе споделила, че когато ги е взимал, се е чувствал като бог. И се е правел на такъв.
— Ясно — отвърна лаконично Юджиния.
Докато не разбереше какво всъщност търси Сайръс, нямаше намерение да издава, че знае нещо за Давънтри или че издирва жена, присъствала в къщата, когато е станала злополуката.
— На практика никой не е видял как Давънтри е паднал по стълбите — продължи детективът. — Но нямаме причини да смятаме, че не е било злополука.
Юджиния въздъхна дълбоко и стисна волана.
— С други думи, не отивате на острова, за да търсите улики, говорещи за убийство.
— Нека изясним нещо, госпожице Суифт. Обещах на клиентите си душевно спокойствие. И намерението ми е да им го осигуря.
Тя забарабани с пръстите на дясната си ръка по тапицерията на седалката.
— Недоумявам кой е подшушнал на изпълнителите на завещанието, че може да има нещо гнило.
— Да не би да намеквате, че съм ги убедил да ме наемат?
— А убедили ли сте ги?
— Не, защо да го правя? — попита Сайръс едва чуто.
— Знам ли! — възкликна Юджиния и се видя в огледалните стъкла на очилата му. — Може би по това време на годината детективските фирми са закъсали за работа. Или сте решили, че ви е паднал случай да измъкнете от изпълнителите на завещанието тлъст хонорар. Или сте частен детектив, който може да бъде оприличен на адвокатите, дето тичат подир линейките.
— Няма нужда да сте любезна, госпожице Суифт! Хайде, изплюйте камъчето, кажете какво мислите!
Юджиния стана още по-дръзка, видяла, че той ни най-малко не се е засегнал от обидата й.
— Представям си каква баснословна сума ще поискате от изпълнителите на завещанието, след като прекарате половин месец на острова уж в търсене на улики около смъртта на Давънтри.
— Не се безпокойте за изпълнителите на завещанието, намират им се предостатъчно пари да платят за услугите ми.
Тя се нацупи.