— Значи признавате, че ще им поискате доста тлъст хонорар. Пилеете парите на изпълнителите на завещанието за разследване, което е напълно излишно.
— За ваше сведение — натърти Сайръс — винаги се стремя да удовлетворя изискванията на клиентите. Изпълнителите на завещанието на Давънтри искат да получат сигурност. И аз ще им я дам.
Не бе нужно Юджиния да е медиум, за да разбере, че е прекрачила някаква невидима граница. Беше хвърлила доста усилия, но накрая все пак бе успяла да изкара детектива от равновесие с обвинението, че смъква по десет кожи от клиентите си. Но бе попрекалила. Беше време да се отдръпне на по-безопасни позиции.
— Ами ако не откриете нищо повече от онова, което заместник-шериф Пийсфул вече е написал в своя доклад? — попита Юджиния. Наистина й беше интересно.
— Ще кажа на изпълнителите на завещанието, че всъщност става въпрос за злополука.
Младата жена съжали, че не вижда очите му. Всъщност не, като че ли бе за предпочитане те да си останат скрити зад грозните очила.
— Вие как мислите?
Сайръс се подсмихна.
— Като професионалист мисля, че става дума за злополука.
— Защо ли не съм изненадана?
— Оставам с впечатлението, госпожице Суифт, че не ми вярвате.
Юджиния се запита дали трябва да се безпокои от неприятното усещане, че я побиват студени тръпки.
— Защо решихте така?
Сайръс стана от седалката наглед лениво, но това все пак не успя да прикрие пестеливата грация на движенията му. Затвори вратата, отпусна едната си ръка върху покрива на колата, наведе се и каза през отворения прозорец на младата жена:
— Интересното в случая е, че и аз изпитвам горе-долу същото към вас.
Юджиния усети как я плисва възмущение.
— За какво намеквате?
— И аз, госпожице Суифт, не ви вярвам. Но ще ви дам един безплатен съвет. Не допускайте грешката да ме подценявате.
— Не ценя високо нищо, което съм получила безплатно. Нали знаете какво казват хората — получаваш онова, за което си платил.
Сайръс кимна, явно приел решението й.
— Добре де, щом сте готова да си платите цената, нямам нищо против. Но аз нямам намерение да допускам с вас същата грешка. Уважавам ви много като професионалистка. Миналата пролет организирахте в «Лийбрук» наистина великолепна изложба на антични стъклени предмети.
Юджиния се смрази.
— Нима сте идвали да я разгледате?
— Три пъти идвах от Портланд, за да й се насладя. Колекцията бе много богата и представителна. И нещо повече, успяхте да направите реклама, с която да разпалите интереса на хората и да привлечете цели тълпи посетители — известно време детективът мълча, после добави: — Особено много ми харесаха римските експонати от IV век.
— Да. Благодаря ви — тя бе смаяна, че сърцето й е подскочило от това неприкрито ласкателство. — Значи сте разглеждали изложбата цели три пъти.
— Да. Единия път дори доведох племенника си Рик. И на него му хареса. Не е зле момче на неговите години от време на време да се замисля и за миналото.
Юджиния се опита да се пребори с вълнението, което бе на път да измести здравия разум. Сигурно си имаше причина Сайръс да промени тактиката и от неприкритите закани да премине към дебелашките комплименти. Младата жена си каза, че трябва да бъде нащрек.
— Не знаех, че се интересувате от древно стъкло — рече тя хладно.
— Занимавам се сериозно с това едва от три години. Има нещо интригуващо в стъклените предмети, които са измайсторени от такъв крехък материал и въпреки това са достигнали до нас от древността.
Три години ли? Юджиния си спомни как Сали Уорън й е казала, че точно преди години Сайръс е бил ранен при опит за въоръжен грабеж, а жена му е била убита при кражбата на колата й. Че съдружникът му е в неизвестност и според полицията е мъртъв. А също, че откраднатият, предмет е изчезнал вдън земя.
И всичко това се беше случило преди три години.
Не бе нужно Юджиния да се осланя на множеството си научни степени и на славата си на много добра специалистка, за да се досети, че тук има нещо гнило. Ама много гнило.
— Стъклото е нещо изумително — рече тя предпазливо. — И невинаги е крехко. Може да се направи толкова твърдо, че да издържи и на куршум.
— Както казваше дядо ми Боу, това само иде да подскаже, че силата се проявява под най-различни форми — Сайръс се изправи и понечи да се върне при джипа, но после спря, сякаш най-неочаквано се беше сетил за нещо. — Казахте, че не цените високо безплатните съвети, но има още нещо, което не е зле да знаете за мен.
— Виж ти! — усмихна се любезно Юджиния. — И какво е то?
— Ако проявявам към нещо силен личен интерес, съм склонен да се вманиачавам. Който е умен, гледа да не ми се изпречва на пътя.