За късмет познаваше един частен детектив, който не само постигаше удивителни резултати, но поне в този случай имаше огромен интерес да намери чашата на Хадес.
— Още едно питие, господине?
Мъжът, казвал се навремето Деймиън Марч, погледна момичето, застанало пред шезлонга. Беше само по изрязани бикини. Гърдите й бяха големи и стегнати. Той си помисли, че сигурно са със силиконови подплънки, но при всички положения пластичната операция беше направена добре. Косата й беше с цвят на злато, а очите й — сини като морето. Момичето вероятно беше с цветни контактни лещи, но какво от това! Ставаше ли дума за човешки същества; нищо не бе съвършено, пък дори и човек да се охарчи с цяло състояние. Точно за това той предпочиташе изкуството пред хората.
— Не, сладурче. Имам малко работа. Помоли главния готвач да ми пренесат обеда тук, при басейна.
— Да, разбира се.
Жената се обърна и се запъти към хладната вила.
Мъжът, казвал се навремето Деймиън Марч, огледа задника й. Отдалеч не можеше да бъде сигурен, но му се стори, че той се е поотпуснал. Май беше време да помисли за заместничка на момичето, задача, която никак не му бе приятна. Наистина си беше адски трудно да намериш добра прислуга.
Остави чашата с джина и тоника, приседна на края на шезлонга и се пресегна де вземе лаптопа. Беше време да се захване с проучването за изчезналата чаша на Хадес.
Включи компютъра и провери закодираните съобщения, пратени му от неговите хора на Западното крайбрежие. Бяха късички, но окуражителни.
Колфакс се свърза с директорката на музея за произведения на изкуството «Лийбрук» в Сиатъл. Двамата заминаха за остров Фрог Коув (край щат Вашингтон). Отседнаха в частен дом. Бившият й собственик Адам Давънтри е събирал произведения на изкуството от стъкло. Преди месец е паднал и е починал. Както личи, става въпрос за злополука…
Виж ти! Най-сетне Колфакс беше надушил нещо. Мъжът, казвал се навремето Деймиън Марч, се подсмихна и отпи от чашата с джин и тоник. Сайръс Чандлър Колфакс му напомняше старата сентенция за Бог, който забавя, но не забравя. И Колфакс не беше от най-чевръстите, но заловеше ли се с нещо, не мирясваше, докато не го доведеше до край.
Мъжът върху шезлонга си помисли, че е заложил на печелившата карта. Ако имаше някой, който да намери чашата на Хадес, то това безспорно беше Колфакс и никой друг. Щом я откриеше, мъжът, казвал се навремето Деймиън Марч щеше да има грижата да го отърве от нея. А после Колфакс щеше да бъде убит. Този път той щеше да се постарае да няма издънки.
Открай време си знаеше, че рано или късно ще му се наложи да се отърве от Сайръс Колфакс. И при тях бе същото, както в древната притча за костенурката и заека. В крайна сметка, благодарение единствено на магарешкия си инат костенурката неизменно настигаше по-бързия и умен заек и го пращаше за зелен хайвер.
След като се увери, че на основния фронт всичко върви по вода, човекът, казвал се навремето Деймиън Марч, се прехвърли на друг файл. От три години следеше отблизо един политик от Калифорния, който обещаваше да се превърне в златна мина за него.
Закъри Еланд Чандлър II се бе кандидатирал за Сената. Негов съперник беше сегашният сенатор от щата, но според социологическите проучвания Чандлър водеше с два процента.
През живота си мъжът, казвал се навремето Деймиън Марч, бе притежавал много хубави неща, но никога не бе имал сенатор. Беше крайно време да добави към колекцията си и сенатор.
Изнудваческото писмо чакаше Закъри Еланд Чандлър ІІ, когато той включи компютъра, за да прегледа електронната поща.
Старите грехове хвърлят дълги сенки. Младата жена от Секънд Чанс Спрингс е починала отдавна, но човекът, който я свързва с теб, е жив и здрав. Сигурен съм, с радост ще узнаеш, че можем да му запушим устата. Срещу определена сума.
Закъри погледна невярващо екрана. Реши, че е станало недоразумение. Някаква досадна грешка. Провери номера на електронната поща, за да види дали не се е включил по мрежата в чужд компютър. Разполагаше с две електронни пощи. Едната беше с адрес, достъпен за всички. Адресът на втората бе само за делови и лични съобщения.
Това писмо беше в личната му електронна поща. Политиците получаваха какви ли не странни послания. На повечето можеха да не обръщат внимание. Така щеше да направи и Закъри Еланд Чандлър, ако в писмото не се споменаваше Секънд Чанс Спрингс. Името на градчето, разположено край пътя недалеч от границата между Мексико и Калифорния, смътно му напомняше нещо.
Навремето бе ходил с една жена, студентка в малкия колеж, където и той бе следвал една година. След лекциите тя работеше на непълен работен ден като сервитьорка в кафене край студентското градче. Известно време двамата бяха излизали заедно. Бяха преспали няколко пъти. Закри Еланд Чандлър не помнеше името й, затова пък помнеше как тя му се е оплаквала от скучния си живот в градче на име Секънд Чанс Спрингс и е споделяла, че мечтае да се махне оттам.