Изнервяше се, когато жената говореше за бъдещето. Той й бе дал да разбере, че не бива да разчита на помощта му и да свързва плановете си с него. Имаше си свои представи за бъдещето и те определено не включваха брак през следващите няколко години.
Навремето Чандлър не беше изрекъл на глас останалото — че и да се ожени, то няма да е за недодялано девойче от някакъв затънтен град на име Секънд Чанс Спрингс.
Баща му бе предначертал неговото бъдеще още когато той бе съвсем невръстен: подготвяше Закъри за адвокатска кариера, а по-късно и за политик.
На младини Закъри бе правил всичко по силите си, за да радва баща си. По времето, когато се записа да следва, вече най-чистосърдечно се стремеше към бъдещето, предначертано от Чандлър старши. А след смъртта на баща си се запретна и заработи още по-усърдно, за да стане такъв, какъвто Чандлър старши го виждаше в мечтите си.
Бе постигнал първата цел и се бе утвърдил като преуспяващ адвокат. А когато му дойде времето, се впусна и на политическото поприще. Беше използвал успеха си в щатската политика в Калифорния, за да си създаде репутация, която, ако се вярваше на социологическите проучвания, щеше да му разчисти пътя към най-затворения от всички клубове — Сената на Съединените американски щати.
Дотук се бе справял с учудваща лекота. Беше на петдесет и четири години и вършеше онова, за което беше роден. През живота си не се беше натъквал на сериозни спънки, на тежки изпитания и дилеми.
Може би всичко беше прекалено лесно.
Откъсна очи от екрана на компютъра и погледна снимката в рамка на жена си Мери, на сина и дъщеря си.
С келнерката от Секънд Чанс Спрингс не го свързваше нищо, освен мимолетно увлечение в края на първата година от следването му. Господи, та нали тогава е бил едва на деветнайсет години!
Следващата есен се бе прехвърлил в колеж на Източното крайбрежие, без изобщо да се обръща назад. Съвсем преднамерено не бе оставил в кафенето и новия си адрес.
Не помнеше името на момичето, камо ли пък как изглежда то.
Глава пета
Сайръс остави сака си и двата скъпи куфара от червена кожа на Юджиния на стъпалата пред Стъклената къща.
Хрумна му, че името на къщата е много уместно. Тя се състоеше от отразяващи светлината лъскави плоскости и прозрачни стени. Бляскавите врати бяха в рамка от тежки стъклени блокчета. Зад вратата се виждаха стени от дебело двойно стъкло, разкриващи стоманената конструкция на сградата. Само една от стените на третия етаж беше иззидана от тухли. Долният етаж бе опасан от веранда с прозрачни акрилни плоскости.
Стъклената къща беше кацнала на голия отвесен бряг в далечния край на острова. Сайръс си помисли, че причудливата архитектура би трябвало да създава впечатлението за нещо леко и въздушно, за огромна пеперуда с ефирни криле, поспряла тук, за да се полюбува на залива. Всъщност обаче къщата приличаше на голям тромав бръмбар със стъклена броня.
Детективът се взря в кутията с електронния код до вратата.
— Давънтри е вярвал в непробиваемите охранителни системи.
— Не се учудвам — отвърна Юджиния и остави при другия багаж калъфа за дрехи и чантичката за гримове от същата червена кожа, както и куфарите. — Неговата колекция струва цяло състояние, трябвало е да я пази.
— Такава ключалка щеше да е съвсем естествена в големия град, но ми се струва малко крайно да си я сложиш на остров като този. Тук едва ли имат проблем с престъпността. Проверих. Последното голямо престъпление е кражбата на моторница, задигната от пристанището. Но това е станало преди цели осем години.
— Пък аз си мислех, че одобрявате скъпите охранителни системи — каза младата жена и погледна към надвисналите над къщата кичести дървета. — Къде ли е пазачът? Трябваше да ни чака и да ни отвори.
— Сигурно е отскочил до селището да напазарува.
— Е, ще влезем сами — Юджиния отвори скъпата си кожена дамска чанта. — Имам кода.
Сайръс взе от нея листчето хартия и го погледна. На него с широк почерк, който можеше да бъде само на Юджиния бяха написани няколко цифри и думите «Код за къщата на Давънтри». Детективът покашля учтиво.
— Никой ли не ви е казвал, че не е разумно да се разхождате с код, до който е посочено толкова ясно за къде е? Ако някой открадне дамската ви чанта, ще може да влезе безпрепятствено в къщата.