— Пак ли безплатни съвети? — усмихна се тя някак насилено.
— Както и да е — рече Сайръс, после се обърна и набра кода. — Познавали сте Давънтри, нали?
— Срещали сме се — отвърна Юджиния. Най-неочаквано тонът й беше станал леден.
— А идвали ли сте в Стъклената къща?
— Не — тя се поколеба. — Защо питате?
— Чувал съм, че си е падал по шумните купони. Канел е местните художници и приятели от материка, свързани с изкуството. Просто ми хрумна, че е възможно да сте попадали сред гостите му.
— Не, не съм била сред гостите му и ми е неприятно да ме подлагате на разпит.
— Просто ми беше любопитно — каза Сайръс и загледа как върху кутийката с кода примигва зелена лампичка. Чу се как ключалките изтракват и се отварят. — Последната любовница на Давънтри навремето е работела в музея «Лийбрук». Казвала се е Нели Грант.
— Браво на вас, добре сте си направили домашното.
— Познавахте ли я?
— Да, познавах я — отвърна Юджиния някак предпазливо и детективът веднага застана нащрек.
Той бутна двойната стоманена врата и я отвори.
— Виждали ли сте я често, след като е дошла да живее тук с Давънтри?
— Не, не съм я виждала. Тя се удави един ден след като почина Давънтри. Паднала от катера, докато се връщала на острова — младата жена вдигна калъфа за дрехи и чантичката за гримове и понечи да мине покрай Сайръс. — И не си хабете патроните да ме подпитвате, Колфакс. Хич не си въобразявайте, че ще ме впишете в бележника си като поредния свидетел, чрез когото ще докажете на клиентите си колко усърден сте били. Нямам намерение да участвам в това ваше изсмукано от пръстите разследване.
Сайръс си помисли, че името на Нели Грант определено значи нещо за нея. Връзката между бившата служителка в музея «Лийбрук» и Адам Давънтри го притесняваше. Но една малка плочка от пъзъла си бе дошла на мястото. Той не вярваше особено в случайните съвпадения. Сега вече бе повече от сигурен, че Юджиния не се е озовала случайно в тази ситуация.
Запита се дали тя не е познавала Адам Давънтри много по-добре, отколкото твърдеше. Кълнеше се, че никога досега не е стъпвала на острова, но не бе изключено и да е излъгала. Когато Сайръс се бе заел да проучва Давънтри, едно от първите неща, които бе научил, беше, че той си е падал женкар и е сменял жените като носни кърпи. Дългата върволица от негови любовници бяха до една или художнички, или жени, тясно свързани с изобразителното изкуство.
Детективът си напомни, че не бива да пренебрегва възможността Юджиния също да е била любовница на Давънтри. Измъчваше го силното подозрение, че споделената страст към античните произведения на изкуството от стъкло би могло да е непреодолимо изкушения за Юджиния. При избора на любовник тя сигурно щеше да предпочете мъж с нейните интереси, някой надут превзет интелектуалец. А Давънтри е бил тъкмо такъв.
Сайръс се запита дали Юджиния и Нели Грант не са били съперници и не са си оспорвали вниманието на богаташа. А нищо не усложняваше дадена ситуация така, както любовният триъгълник. Като добавим и такъв изключително ценен предмет като чашата на Хадес, се получаваше взривоопасна смес.
Ами ако Давънтри наистина беше убит? Но Сайръс вече бе обмислил тази вероятност и я бе разгледал от всички ъгли. Струваше му се неправдоподобна.
Откъдето и да го погледнеш, ако искаш да убиеш някого, няма да го буташ по стълби. Така беше много по-вероятно той да си счупи не врата, а ръката или крака. Един убиец ще подходи много по-премислено и професионално.
А ако имаше нещо, в което Сайръс бе сигурен почти сто процента, то това беше, че човек, който е достатъчно умен и изобретателен, за да тръгне да краде чашата на Хадес, непременно ще бъде истински професионалист.
Не, Давънтри определено беше починал при злополука. Това бе единствената възможност, която здравият разум не би отхвърлил. Тоест, бе твърде вероятно чашата на Хадес да не е била открадната вечерта, когато Давънтри е издъхнал. И все още да е скрита някъде в Стъклената къща.
Детективът усети как кръвта му кипва. След три дълги години най-сетне се доближаваше до целта. Знаеше го със сигурност, обземаща го единствено когато някой случай бе към края си.
Набра кода и отвори вратата. Пусна сака и двата червени куфара и отстъпи встрани, за да стори място на Юджиния и тя да влезе в антрето. Сетне я последва и насмалко да се блъсне в нея. Тя бе спряла веднага след като, бе прекрачила прага.
— Божичко! — прошепна смаяна младата жена. — Давънтри наистина е обичал стъклото.
Сайръс си свали очилата и огледа бляскавия атриум, стигащ до третия етаж. От средата на тавана висеше внушителен полилей от зелен перидот. Приличаше на буен водопад. Стените в преддверието бяха от долу до горе в: огледала, отразяващи изисканата вита стълба от стъклени блокчета и неръждаема стомана. Сайръс бе стъпил върху прелестна декоративна мозайка от късчета стъкло.