Върху пода точно до вратата имаше и малък гравиран надпис:
Изуйте се, ако обичате!
До надписа беше оставена купчинка плъстени чехли.
— Да, обичал е стъклото — съгласи се детективът.
— Невероятно! — възкликна Юджиния, после остави чантите и се изу.
Започна да се оглежда изумена.
Сайръс бе развеселен от смаяното й изражение.
— Мен ако питате, прилича на много скъп павилион в увеселителен парк.
— Приказно е — каза задъхана младата жена. — От къщата ще стане фантастичен хотел.
— Всекиму своето.
Сайръс я последва, когато тя тръгна бавно из преддверието. Стигна при кухнята, спря и надзърна плахо вътре.
— Слава Богу — рече с видимо облекчение Юджиния. — Има машина за еспресо.
Сайръс надзърна над рамото й.
— И електрическа отварачка за консерви!
Малко след полунощ се изсипа проливен дъжд, какъвто вали само през лятото. Юджиния знаеше колко е часът, защото бе приседнала на крайчеца на леглото и бе вперила очи в светещите цифри върху циферблата на френския стъклен часовник върху нощното шкафче.
След близо двучасови опити да заспи се бе убедила, че явно тази нощ не й е писано дори да подремне. Бе прекарала вечерта сама в къщата със Сайръс и се чувстваше напрегната и неспокойна. Ленард Хейстингс така и не се бе появил.
Вечерята беше минала учудващо спокойно, като се има предвид, че те с детектива се дебнеха като куче и котка. И двамата си бяха донесли продукти. Пазарският плик на Юджиния беше пълен със спагети, малки бурканчета сос към тях, бутилирана минерална вода, качествен пълнозърнест хляб и две бутилки вино — едното совиньон, другото зиндафел.*
[* Сорт червено грозде, отглеждано в Калифорния, и виното, правено от него. — Б. пр.]
А в плика на Сайръс имаше десетина консерви риба тон, замразени полуфабрикати и две опаковки с по шест бутилки бира.
— Сигурно е неприлично да питам — поде Юджиния, — но нима смятате да карате само на риба тон?
— Колкото и странно да ви звучи, добавяте малко майонеза, една-две кисели краставички и няколко филийки хляб и вечерята е готова! — поясни детективът и извади от едната чанта увит в найлон хляб.
— Както ми го описвате, ми прилича по-скоро на сандвич с риба тон.
— Все същото е — отвърна Сайръс и погледна пакета спагети в ръцете й. — Какво ще вечеряте днес? Макарони със сирене ли?
— Не съвсем — младата жена остави спагетите върху плота и пак бръкна в плика. — Какъв уморителен ден! Ще си приготвя нещо набързо. Може би пресни аспержи и спагети с бутилиран сос.
— Пресни аспержи ли?
Тъжните нотки в гласа му я накараха да го стрелне с поглед. Тя се свъси, когато видя как той гледа аспержите.
— Не се безпокойте, не ги застрашава нищо — рече Сайръс някак обидено. — Обещавам да не ви крада и бурканчетата със соса.
После се обърна и се зае да подрежда консервите в един от шкафовете. Юджиния поруменя. Ако той се бе опитал да я накара да се почувства груба, беше успял.
— Според мен аспержите ще стигнат и за двама.
— Не бих дръзнал да искам такова нещо. Освен това не знам нито една рецепта за риба тон с аспержи.
Младата жена впери поглед в широкия му гръб, а той продължи да си реди консервите.
— Е, хайде, от мен да мине! Сосът и спагетите ще са достатъчни за двама. Ако искате, ще приготвя вечерята.
Сайръс застина, както държеше една консерва с риба тон.
— Много мило от ваша страна — рече на Юджиния, без да се обръща.
— Но после вие ще измиете съдовете.
Детективът най-сетне се извърна и я погледна. Както личеше, беше искрено признателен, но в зелените му очи проблясваше и съмнение.
— Разбрахме се! — каза накрая детективът.
След като се нахраниха, Сайръс отново я изненада, като й благодари най-чистосърдечно. Юджиния се изкушаваше да го попита кога за последен път е опитвал хубаво, домашно приготвено ядене, но най-безмилостно потуши майчинските си инстинкти. Интуицията й подсказваше, че не бива да се показва слаба пред Сайръс Колфакс. Той начаса щеше да се възползва.
След две чаши вино и няколко бири стигнаха до единодушното решение да отложат за другия ден подробния оглед на Стъклената къща.
Когато си лягаше, Юджиния беше капнала от умора, но бе прекалено възбудена, за да заспи. Стана и отиде при масивния гардероб в дъното на стаята. Черните дънки, които бе извадила от багажа, висяха в него на закачалка. Младата жена ги свали и ги нахлузи. Облече и черен пуловер и обу ниски черни обувки, които приличаха на балетни палци.