Бръкна в куфара и извади електрическото фенерче, което предвидливо си носеше. Предпочиташе да не включва осветлението. Току-виж Сайръс се събудил и започнал да й задава въпроси.
Голата истина си беше, че тя нямаше никаква представа какво точно да направи. Не знаеше как се разследва убийство. Знаеше само, че трябва да започне отнякъде и Стъклената къща е най-логичното място за такова начало.
Отвори предпазливо вратата на стаята и отиде при парапета на балкона. Погледна надолу към атриума. Стълбите тънеха в мрак, спускащ се като водопад.
За миг Юджиния се поколеба — не знаеше как да прогони тревогата, попречила й да заспи.
Спомни си как веднъж Нели й е споменавала мимоходом, че използва за ателие една стая на третия етаж в Стъклената къща. Ако приятелката й бе оставила някакви следи в къщата, то те бяха именно в тази стая.
Юджиния реши да започне именно оттам.
Обърна се и тръгна към стълбите, като мина на пръсти покрай стаята на Сайръс, за да не вдига шум.
Оставаха й само няколко крачки до първото стъпало, когато забеляза, че за разлика отпреди малко мракът долу вече не е толкова непрогледен. Отпърво си помисли, че очите й просто са свикнали с обстановката наподобяваща гробница. Но инстинктите и здравият и разум отхвърлиха това лесно обяснение.
Юджиния усети как я пронизват ледени тръпки.
Изключи фенерчето и отиде при парапета, за да надзърне долу. Под вратата към сутерена се процеждаше тънка ивичка светлина, която направо пред очите й се измести леко. Някой стоеше с фенерче в ръка в горния край на стълбището за сутерена.
Младата жена се вбеси. Тази нощ само един човек можеше да се промъква като крадец из Стъклената къща. Сайръс бе изчакал тя да заспи и бе тръгнал да оглежда сам.
Още от самото начало Юджиния знаеше, че той крои нещо.
Наведе се ниско през парапета.
— Какви ги вършиш, Колфакс?
Светлинката в сутерена веднага примига и угасна. Юджиния се завъртя и хукна към стълбите.
— Как смееш да се разхождаш посред нощ! — извика тя и затопурка надолу по стълбите. — Знаех си аз, че тук има нещо гнило.
Стигна в преддверието, на първия етаж и се завтече към вратата на сутерена. Сега тя бе затворена. Младата жена я отвори рязко и спря като попарена в горния край на стълбите. Единствената светлинка, посрещнала я в непрогледния мрак, беше от собственото й фенерче. Сайръс се спотайваше в здрача.
— Хайде, Колфакс, стига си си играл на криеница! Излизай. Знаех си аз, че Табита не бива да ти се доверява. Пет пари не давам какво е казал адвокатът на изпълнителите на завещанието на Давънтри.
Затърси опипом електрическия ключ върху стената и го намери. Но и след като го завъртя, лампите не светнаха. Юджиния заслиза предпазливо по стълбите, насочила лъча на фенерчето към пода.
— И само да си посмял да ме плашиш, Сайръс! Не си прави труда. Искам да разбера какво става тук. Какви ги вършиш?
Изотзад през раменете я хвана едра яка ръка. Юджиния бе толкова стъписана, че не успя дори да изпищи.
— Тъкмо се канех да те питам същото — каза детективът от стъпалото над нея.
— Сайръс!
Младата жена застина, сетне се извърна тъй рязко, че го ръгна с фенерчето в ребрата.
— Ох! — простена той и се хвана за удареното място. Личеше си, че току-що е станал от леглото. Косата му бе разрошена, той беше гол до кръста. Волю-неволю Юджиния забеляза, че гръдният му кош е много широк. Триъгълникът къдрави косъмчета върху гърдите му стигаше до плоския стегнат корем и изчезваше под памучните панталони. Юджиния го погледна с разширени очи.
— Господи, щом ти си тук при мен, значи там долу се спотайва някой друг.
— Блестящо заключение! — Сайръс изтръгна фенерчето от ръката й и мина като фурия покрай нея. — Стой тук.
Гмурна се в мрака в долния край на стълбата.
— А не, без тия! — промърмори Юджиния. — Няма да ходиш никъде без мен! Изобщо не ти вярвам, Колфакс!
Глава шеста
Щеше да й нареди по-категорично да стои горе и да не мърда, ако не бе усетил студен повей, лъхнал го откъм приличния на пещера сутерен и подсказал му, че човекът, когото гони, вече е избягал. Спря в подножието на стълбата и си пое дъх точно когато Юджиния го връхлетя и се блъсна в него.
— Какво, по дяволите?… — ахна тя, след като се окопити от сблъсъка, и се хвана с все сила за дървения парапет. — Защо спря? Ще ти избяга!
— Както гледам, не умееш да се подчиняваш на заповеди! — тросна се Сайръс, после намери втори електрически ключ и го завъртя с рязко движение. Този работеше. Над тях замига дълга флуоресцентна лампа, осветила дълъг коридор с редици хранилища от двете страни. — Казах ти да чакаш горе.