Напомни си, че не е нейният тип. Пък и той не си падаше по жени, който приличат на крадливи котки. Освен това бе заложил твърде много на разследването, за да се издъни само защото му се е приискало да бъде с жена, на която дори не вярва. Трябваше да степенува нещата. Най-важна за него бе чашата на Хадес.
След миг Юджиния се показа в горния край на стълбите в сутерена. Беше бързала да се качи до втория етаж и да се върне и сега беше поруменяла и едвам си поемаше дъх.
— Ето кода! — изприпка тя долу при него. — Честна дума, направо не знам какво ще правя, ако отворим вратата и видим, че не е останала и следа от колекцията на Давънтри. Божичко, това ще бъде истинска катастрофа! Табита няма да го преживее.
Сайръс не се стърпя.
— Винаги можеш да наемеш обучен детектив професионалист, който да намери колекцията.
Тя го изгледа многозначително и спря рязко пред бронираната врата.
— Сигурно следващото нещо, което ще ми кажеш, е, че си свободен и ще се заемеш със случая.
— Ще се постарая да те вместя в графика си. Стига, разбира се, да се споразумеем за хонорара.
— Хич и не се надявай, че ще ме изнудиш! — Юджиния разгъна листчето хартия, върху който бяха написани цифрите на кода, после вдигна очи към ключалката. — Готово!
Сайръс хвърли поглед към малкия коридор и видя мигаща червена светлинка.
— Чакай!
Младата жена застина с пръст до кутията с кода.
— Какво има?
— Тази врата тук все още е заключена, но другата в дъното на коридора се е отворила.
— Не я бях забелязала — рече Юджиния и след като се дръпна от бронираната врата тръгна по коридора.
— Аз също — каза Сайръс и я поведе към дъното. Подобно на първата врата на хранилището, и втората беше от бронирана стомана. Беше плътно затворена, но от кутийката с кода се виждаше, че не е заключена.
— Адвокатът е дал на Табита само един, а не два кода за хранилището — рече Юджиния. — Сигурно и тази врата е с кода на хранилището.
— Съмнявам се.
— Но защо ще има две врати с код? — учуди се младата жена и свъсена, го заобиколи и тръгна припряно назад по коридора.
Спря пред металната врата и натисна ръкохватката. Вратата се отвори бавно. Тя надзърна през все по-широката пролука, а през това време Сайръс дойде и застана зад нея.
— Винарска изба — оповести Юджиния. — Трябваше да се досетя. Давънтри се е смятал за ценител не само на изкуството, но и на вината. Тук долу вероятно има цяло съкровище от маркови отлежали вина — сбърчи тя носле. — Божичко, каква е тази смрад?
Вонята, разнасяща се откъм отворената врата, бе предостатъчна, та Сайръс да застане нащрек. — Чакай! Недей да…
Стовари длан върху рамото й, за да я издърпа назад, но бе твърде късно. Юджиния вече бе напипала електрическия ключ върху страничната стена. Тя погледна надолу и се стегна, а лицето й се сгърчи от стъписване.
— Мили Боже!
Сайръс я отмести рязко от вратата и влезе вътре. Както и във всички други помещения в Стъклената къща, стените във винарската изба бяха целите в огледала. Светлината от дългата флуоресцентна лампа проблясваше мъждиво върху стотици прашни бутилки вино.
А също и върху сгърчено тяло, проснато ничком върху пода.
Детективът извади от задния си джоб носна кърпа. Приклекна до мъртвеца и изтегли внимателно, портфейла от задния джоб на износените му панталони. Отвори го с рязко движение и прочете името върху шофьорската книжка.
— Току-що намерихме Ленард Хейстингс.
Юджиния обхвана с длани чашата с топъл чай, която Сайръс бе сложил пред нея.
— Не мога да повярвам — изрече тя и си даде сметка, че от десет минути го повтаря сигурно за стотен път. — Направо не мога да повярвам. Откога ли е там?
— От доста време. Най-малко от три-четири дни — отвърна Сайръс, после извади от чашата пакетчето чай и го метна в боклукчийското кошче от прозрачна пластмаса.
Прекоси кухнята и седна срещу Юджиния на масата с прозрачен плот. Беше облякъл риза. Този път тя беше цялата на яркооранжеви и крещящо розови райски птици. Юджиния се опита да си внуши, че е доволна, задето той се е облякъл, но знаеше, че няма скоро да забрави голите му гърди.
— Преди няколко минути, когато говорих по телефона с Пийсфул Джоунс, той ми каза, че Хейстингс вероятно е починал от сърдечен удар.
Юджиния се свъси.
— Той пък откъде знае?
— Обясни ми, че жена му е лекарката тук. От години лекува Хейстингс от сърце. Доколкото разбрах, се е тъпчел с лекарства. На шофьорската му книжка пише, че е на седемдесет и три години.