Младата жена отпи от чая. Спогледаха се над ръба на чашата със Сайръс.
— Знаеш ли какво си помислих в първия момент, когато го видях проснат на пода?
— Да — отвърна детективът и се облегна на стола. — Че е бил убит. Не се сърди, но и на мен най-напред ми хрумна това.
Тя потрепери.
— Джоунс каза ли кога ще дойде?
— След около четирийсет минути. Ще доведе и жена си, лекарката. Спомена, че на острова има само една кола за спешни случаи. Ще закарат с нея Хейстингс в клиниката.
— А после?
Сайръс сви рамене.
— Каза, че на острова нямало погребално бюро. Обикновено викали от материка самолет на «Бърза помощ», който да откара трупа. Обясни, че с тези неща се занимавала жена му.
— Чувствам се ужасно — рече Юджиния и отпи голяма глътка от чая. — Според мен Ленард Хейстингс не е ставал за пазач.
Сайръс се взря със загадъчно изражение в нея.
— Разполагаме с половин час, докато дойде заместник-шерифът Пийсфул и линейката. Не е зле да си повторим урока.
— Моля? — погледна го тя смаяна.
— Тази вечер се случи какво ли не. Долу в сутерена има труп, в къщата имаше и човек, проникнал с взлом, който се уплаши от нас и избяга. Цялата тази история е доста притеснителна, дори и да си свикнал на напрежение. А според мен ти не си свикнала.
Юджиния настръхна.
— Ако смяташ, че ще се разпадна, щом заместник-шерифът се появи тук и направи на пух и прах така нареченото ти тъпашко прикритие, успокой се. Все ще се справя.
— Не съм толкова сигурен. Смятам, госпожице Суифт, че дърпаш дявола за опашката.
Тя усети как я пронизва паника. Какво ли знаеше Сайръс? Дали не се досещаше за намеренията й? И защо се бъркаше, където не му е работа? Младата жена си пое няколко пъти дълбоко въздух.
— За какво намекваш? — попита тя възможно най-спокойно.
Детективът остави чаша с чая, приближи се към масата и кръстоса ръце върху нея. Зелените му очи бяха студени, напрегнати и ужасно сериозни.
— Аз бях дотук с игричките и залъгалките. Хайде да сложим картите на масата! Аз ще ти покажа моите, ако и ти направиш същото.
Младата жена присви очи.
— Значи си признаваш, че си дошъл тук с тайна цел?
— Да. И знам, че същото важи и за теб. Кажи ми защо всъщност си дошла на острова? Защо да не работим заедно?
— Какво те кара да мислиш, че съм тук и за друго, освен, за да си почина и да поработя?
Устните му се извиха лекичко в усмивка, но очите му останаха студени.
— Както казваше дядо ми Боу, това, че някой се движи и говори малко бавно, още не означава и че мисли бавно. Тук си заради чашата на Хадес, нали?
Тя го зяпна смаяна.
— Чашата на Хадес ли?
— Не ми се прави на вода ненапита. Нямаме време.
Юджиния преглътна. Помисли си, че играта загрубява.
— За онази чаша на Хадес ли говориш? — попита тя предпазливо.
— Доколкото знам, има само една такава чаша.
— Същата чаша от IV век, която; ако се вярва на мълвата, някъде в средата на XIX век граф Радстоун е върнал от Италия в Англия?
Сайръс вдигна вежди.
— Доколкото виждам, си запозната добре с историята й.
— Ти да не си луд? — ахна потресена Юджиния.
Вече започваше да се плаши. Седеше сам-сама в тази доста странна къща с труп в сутерена и едър като канара мъж в кухнята, който, й дрънкаше някакви небивалици.
— Не, Юджиния, не съм полудял. Ти също. Казвай! И по-чевръсто.
Тя навлажни устни с връхчето на езика си. Започна да си повтаря, че точно сега не бива да губи самообладание. Заместник-шерифът и лекарката щяха да дойдат всеки момент. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвлича с приказки вниманието на Сайръс.
— Знам, разбира се, преданието — поде тя. — Но от началото на XIX век никой, на когото може да се вярва, не е виждал чашата. Повечето експерти са на мнение, че е била унищожена през миналия век.
— Чашата съществува и досега — възрази Сайръс. — Била е в сбирките на неколцина частни колекционери. Преди три години съм я виждал с очите си.
Преди три години ли? Пак тогава са стреляли по него. И жена му е била убита. А съдружникът му е изчезнал сякаш вдън земя. И не само той — изчезнал е и един неописуемо ценен предмет. Невъзможно!
— Сигурно си видял копие — предположи тя меко и се ослуша дали автомобилът не се задава по покритата с чакъл алея.
— Не, беше оригиналът. Наеха ни със съдружника ми Деймиън Марч да организираме пренасянето му до нашия клиент. Но Марч ми подложи динена кора. Открадна чашата, а после уби жена ми Кейти, за да прикрие следите си.
Юджиния стисна ръка, която бе отпуснала върху коленете си.
— Нима твърдиш, че преди три години са ви наели с твоя съдружник да пазите чашата на Хадес?