— Е, показах ти своите карти. Сега е твой ред. Кажи ми ти каква роля имаш във всичко това. И не ми пробутвай дрънканиците, че си тук, за да описваш колекцията от стъкло на Давънтри.
Тя вдигна брадичка.
— Едно е сигурно — не съм тук заради чашата на Хадес. А и нямам други доказателства, че тя изобщо съществува, освен честната ти дума. Лично аз съм на мнение, че гониш вятъра.
Той продължи да я гледа немигащо и младата жена се смути.
— Ще ми се наистина да не си дошла заради чашата. Това ще улесни нещата.
— Ако искаш, ми вярвай, твоя работа! — след тежкия уморителен ден нервите не издържаха и най-неочаквано тя се поддаде на гнева и отчаянието. — Искаш ли да знаеш защо съм тук? Ще ти кажа. Тук съм заради Нели Грант. Според властите е загинала по време на буря в открито море, но според мен не е изключено и да е била убита.
Сайръс я погледна, без да крие стъписването си.
— Нели Грант ли? Последната любовница на Давънтри?
Юджиния внезапно си даде сметка, че е казала повече, отколкото е искала. След няколко секунди се изправи и занесе чашата от чая на мивката.
— Нели е израсла край вода. Познаваше лодките и спазваше много строго правилата за безопасност. Почти е изключено да се е качила на катера в лошо време, още повече да се е оставила бурята да я отнесе в морето и да е загинала.
Известно време детективът мълча.
— Сигурна ли си, че е разбирала от лодки? — попита накрая.
— Да — Юджиния се обърна и се облегна на мивката. — Има още нещо. Рано на другия ден след смъртта на Давънтри Нели дойде да ме види. Беше в много странно настроение. Неспокойна и превъзбудена. Каза ми, че същия следобед щяла да отскочи до острова, за да си прибере нещата, и после, смятала да се върне в Сиатъл.
Сайръс се замисли над думите й.
— Нещо друго?
Младата жена започна да кръстосва из кухнята.
— Нели ми каза, че няколко седмици преди смъртта си Давънтри е станал напрегнат и по-потаен от обикновено.
— Продължавай!
— Нямам какво друго да ти казвам. Не знам нищо конкретно. Но ме гложди едно чувство.
— Едно чувство ли? — попита спокойно Сайръс.
— Да — потвърди тя и се свъси. — И само да си посмял да ми се присмиваш на интуицията! Всички знаят, че инстинктът ми никога не ме подвежда.
Детективът се облегна на стола — в очите му проблясваше неприкрит скептицизъм.
— Имаш ли представа за мотивите? Защо някой ще тръгне да убива Нели Грант?
— Не знам как да го обясня. Но в деня след смъртта на Давънтри тя бе толкова притеснена, че се запитах дали вечерта, когато той е починал, не е видяла нещо. Намеквала ми е, че Давънтри се дрогира. Та ми мина през ума дали…
— Дали не е присъствала, когато някой му е продавал наркотици, и затова този някой е решил да я очисти?
— Нещо такова — потвърди Юджиния и след като пъхна ръце в задните джобове на панталона си, се обърна и закрачи в другата посока. — Не можеш да отречеш, че съществува такава вероятност.
— Да, съществува. Но е твърде неубедителна.
Младата жена остана с впечатлението, че той не й вярва. В името на истината Юджиния трябваше да признае, че и тя не е повярвала веднага в неговия разказ. Сайръс не я изпускаше от очи.
— Имаш ли нещо против да ми обясниш защо си решила, че тъкмо ти трябва да установиш какво се е случило на Нели Грант?
— Тя беше моя подчинена. Завеждаше графичния дизайн в рекламния отдел на музея «Лийбрук».
— Колко време?
— Близо година.
— Винаги ли хукваш да правиш разследване, ако на някого от подчинените ти му се случи нещо?
Юджиния усети, че челюстта я боли, и си даде сметка, че е стиснала с все сила зъби.
— Не. Но Нели ми беше не само подчинена, а и приятелка. Беше художничка. Имала е много нещастно детство. Беше чувствителна.
— Мнозина са имали тежко детство. И са чувствителни. И не един и двама измежду тях завършват зле — той се хвана за края на масата. — Кажи ми, защо реши, че си длъжна да разбереш какво се е случило на тази жена?
Юджиния спря при прозореца. Затвори очи. На гърлото й бяха заседнали думите, които още не бе изрекла.
— Именно аз я запознах с Адам Давънтри. Ако не бях аз, тя нямаше да го срещне никога. Ако не бях аз, Нели нямаше да се влюби в него. Нямаше да дойде тук в Стъклената къща. Нямаше да умре.
Сайръс подсвирна тихичко.
— Виж ти! Значи такава била работата! Мъчат те угризения на съвестта.
Юджиния чу в далечината боботенето на двигател. Отвори очи, обърна се и погледна детектива право в лицето.
— Трябва да разбера какво й се е случило. За мен това е точно толкова важно, колкото за теб да намериш чашата на Хадес.