— В такъв случай — рече той — бихме могли да сключим сделка.
— Сделка ли? Каква сделка?
— Не се и съмнявам, че си страхотна директорка на музея, но не съм сигурен, че имаш достатъчно опит в частните разследвания.
— И какво от това?
Автомобилът вече беше пред къщата. Младата жена чу как гумите изскърцват по чакъла.
— Та ето какво ти предлагам. Ако си съгласна да не казваш на никого за чашата на Хадес и за всичко останало, което споделих тази нощ с теб, ще ти помогна да проучиш обстоятелствата около смъртта на Нели Грант.
Тя се подвоуми.
— Безплатно — натърти Сайръс.
Чу се как навън вратите на автомобила се затръшват. Юджиния усещаше едва ли не физически натиска, оказван й от детектива. Заливаше я на талази. Сайръс се нуждаеше отчаяно от нейното съдействие. Но преди да го получи, смяташе да се попазари.
— Вече ти казах какво мисля за нещата, които получавам безплатно — отбеляза младата жена.
Гласове на верандата. Мъж и жена.
— В това отношение нямам равен — рече Сайръс.
На вратата се почука.
Нямаше за кога да отлагат с решението.
— Добре — съгласи се Юджиния. — Споразумяхме се.
Заместник-шерифът Пийсфул Джоунс поклати скръбно глава и хвана единия край на чувала с трупа.
— Какъв срам! Клетият стар Ленард да умре по такъв начин!
Сайръс кимна и вдигна откъм другия край чувала с клетия стар Ленард.
— Да, какъв срам!
С прошарената си коса, вързана на опашка, с мънистеното герданче и с фланелка, върху която бяха избродирани картинка с Млечния път и малък надпис «Ти си тук», Пийсфул определено не се покриваше с представата на пазител на закона. Но той се стори достатъчно надежден на Сайръс.
— Лично аз обаче не се изненадвам. А ти, Медитейшън*? — попита Пийсфул и погледна жена си, която държеше вратата на микробуса.
[* В буквален превод «Медитация» (англ.). — Б. пр.]
Доктор Медитейшън Джоунс, която беше облечена в дълга широка рокля и бе прихванала косата си с обсипана с мъниста лента, се усмихна ведро.
— И аз не съм учудена. От няколко месеца аурата му бе отслабнала много — с пискливия си задъхан глас тя изглеждаше много по-млада, отколкото човек би си помисли, гледайки бялата й коса, сплетена на плитки. — Просто му е дошло времето.
Докато помагаше на заместник-шерифа да качи чувала с трупа на микробуса, Сайръс се спогледа с Юджиния. Бе готов да се закълне, че въпреки зловещата сцена младата жена се е подсмихнала. Усети, че и той трябва да се напрегне, за да потисне усмивката.
Пийсфул затръшна вратата на камионетката й погледна Сайръс през малките кръгли очила.
— Жалко, приятели, че тъкмо вие сте се натъкнали на стария Ленард. Но все някой щеше да го намери.
— Значи никой не е забелязал, че го няма? — учуди се Сайръс.
— Старият Ленард нямаше близки и приятели — поясни заместник-шерифът.
— Имаше много разстроена аура — сподели едва чуто Медитейшън. — Заради нея хората подсъзнателно го избягваха. Опитах се да го убедя да медитира и да пости, за да прочисти същността си, но той не искаше и да чуе.
Юджиния също слезе по стълбите.
— На лекаря сигурно му е трудно, когато пациентът отказва да се вслуша в разумните му препоръки.
— Ами да — съгласи се Медитейшън. — Но в крайна сметка всеки носи отговорност за своята аура. Лекарят може единствено да посочи пътя. Пациентът трябва сам да го извърви.
Сайръс я погледна.
— И дядо ми щеше да каже същото.
— Дядо ви очевидно е бил много мъдър човек — усмихна се жената.
— Да, мъдър си беше — потвърди детективът. — Тази нощ се случи още нещо. Някой беше проникнал в къщата. Затова и станахме по никое време.
— Липсва ли нещо? — намръщи се Пийсфул.
— Не, доколкото можем да преценим. Изплашихме го и той избяга. Утре сутринта ще сменя кодовете на ключалките.
— Няма да навреди — съгласи се заместник-шерифът. — Но на ваше място не бих се притеснявал. Може би са били някои от местните момчетии. Ние тук на острова от години не сме имали кражби с взлом. Никога не си заключваме вратите.
— Да, но Давънтри ги е заключвал — натърти Сайръс.
Пийсфул присви очи срещу ослепителните фарове на микробуса.
— Господин Давънтри беше друго. Той не бе един от нас, предполагам, досещате се какво имам предвид. Доколкото разбрах, карате тук отпуската си.
— Съчетаваме почивката с работата — поясни ведро Юджиния. — Аз съм дошла, за да опиша колекцията от творби от стъкло на Давънтри. Директорка съм на музея «Лийбрук».
Медитейшън я погледна доволна.
— Подочух, че господин Давънтри е завещал сбирката си на «Лийбрук». Много се радвам. Неговите стъклени предмети трябва да бъдат изложени в музей. Този жест вероятно ще помогне аурата му да намери мир на онзи свят.