Пийсфул се взря в райските птици по ризата на Сайръс.
— А вие сигурно сте приятел на госпожица Суифт?
— Той е мой асистент — каза много твърдо Юджиния. — Ще ми помогне с описа на предметите в колекцията.
— Асистент, значи — повтори Пийсфул, все така вторачен в ризата на детектива.
— Живея, за да съм полезен на другите — рече Сайръс.
Глава седма
Юджиния огледа затворените врати отдясно на стълбищната площадка.
— Ако и тук има трупове, си вдигам багажа и се махам!
Обиколката из Стъклената къща я разочарова. Преди броени минути се бяха отбили в стаята, където бе работила Нели. Но помещението беше празно, ако не се броят стативът и няколкото тубички засъхнала акрилна боя. Сайръс бе проявил голям интерес към библиотеката на втория етаж, където имаше купища книги, документи и папки. Но Юджиния се съмняваше, че ще открие в нея нещо, което да й влезе в работа в нейното разследване.
Вече се питаше доколко разумно е било нощес да сключва споразумение със Сайръс. Тази сутрин той й се виждаше подозрително весел и нехаен, прекалено спокоен на фона на притесненията, които измъчваха нея. Глождеше я усещането, че се е оставила да я манипулират.
Младата жена си напомни, че може и да са се споразумели, но двамата преследваха тук, на остров Фрог Коув, съвсем различни цели.
— Хайде, направи ми тази услуга! Къде се дяна твоят авантюризъм? — попита Сайръс и отвори с рязко движение първата врата отдясно. — Според теб колко процента е вероятността в къщата да има повече от един труп?
— Не знам. Никога не съм била силна по математика — тросна се тя и дойде при него.
И тази стая беше същата като другите, които бяха обиколили. Множество повърхности, които отразяваха светлината, масички с шотове от матово стъкло и бели мебели на фона на бели стени.
Сайръс погледна тавана, облицован с огледала.
— При слънчево време човек трябва да влиза тук с тъмни очила.
— Дизайнерът наистина е попрекалил с огледалата — съгласи се Юджиния и понечи да отиде в съседната стая. — Кой ли е архитектът на къщата?
Изведнъж детективът се замисли.
— Изключително уместен въпрос, госпожице Суифт.
Тя се извърна и го погледна, изненадана от сериозния му тон.
— Защо?
— Защото, ако чашата на Хадес е в къщата, тя е скрита в таен сейф, който би трябвало да е отбелязан в плана на сградата.
Юджиния спря пред следващата врата с ръка върху бравата.
— Наистина ли вярваш, че тази чаша съществува и Давънтри я е притежавал?
— А ти наистина ли вярваш, че Нели Грант е била убита? — попита сухо на свой ред детективът.
Младата жена си каза, че си го е изпросила.
— Нима според теб съм си изсмукала от пръстите някаква небивалица, за да си обясня смъртта й?
— Искаш мнението ми на професионалист ли? Почти изключено е Нели да е била убита. Не виждам мотив. Ти разчиташ само на голата си интуиция и на нищо друго.
— Не аз, а ти се поддаваш на някакви откъслечни слухове за едно отдавнашно предание. Мнението ми на професионалистка е, че чашата на Хадес не съществува.
Той се взря в очите й.
— От теб ми трябва мълчание, а не експертно мнение.
— А на мен ми трябва само професионалният ти опит.
— Имаш го.
— Това е налудничаво — пророни Юджиния. — И двамата мислим, че другият гони вятъра.
— Е, добрите работни взаимоотношения биха могли да имат и по-здрава основа, но карай! — очите му бяха много зелени. — Споразумяхме се нещо, нали? Аз ще ти помогна да разбереш какво се е случило на Нели Грант, ако ти си мълчиш за истинската причина да съм тук.
— Да — потвърди младата жена и отвори рязко вратата. — Споразумяхме се.
Тя надзърна в стаята — очакваше да види поредния покрит с огледала таван, хромирано легло и множество лъскави стъклени повърхности.
Но в стаята беше тъмно като в рог. Юджиния беше стъписана.
— Виж ти! Чудо нечувано! Стая без прозорци в Стъклената къща!
— Интересно! — съгласи се Сайръс и се пресегна над рамото й, за да намери електрическия ключ.
Чу се щракване. Непрогледната тъма беше разсеяна от няколко подвижни лампи, осветили поставки от черно стъкло. Върху всяка поставка имаше стъклена витринка с произведение на изкуството.
Лампите бяха насочени така, че се виждаха само предметите във витрините. Цялото пространство между поставките бе потънало в мастилен мрак. По стените бяха окачени няколко картини, и те осветени с насочващи се лампи.
— Художествена галерия — отбеляза Юджиния и тласкана от любопитство, влезе в сумрачната стая. — Но тази тук не е посветена на стъклото.