— Защо ли не е заключена, както хранилището долу?
Младата жена спря пред една от поставките и се взря в скулптурата на уголемени мъжки гениталии във витринката.
— Вероятно защото нещата тук не са особено ценни — поясни Юджиния.
Сайръс се доближи и я погледна.
— Така мислиш ти.
Тя се усмихна пряко волята си.
— Имах предвид качеството на творбата, а не темата.
— Слава Богу!
Беше тъмно и Юджиния не виждаше лицето му, но все пак усети, че той се усмихва. Докосна я с ръка по рамото. Младата жена почувства стегнатите мускули под кожата. Близостта му я изпълни със странна тревога.
Тя усещаше много силно неговото присъствие и това чувство само се засилваше от близостта му. Миризмата му гъделичкаше любопитството й. Юджиния подуши лекичко и се увери в онова, което вече бе научила. Сайръс не използваше лосион след бръснене.
Почувства в ноздрите си гъделичкащото ухание на сапун и топла мъжественост. Защо ли настръхваше цялата от това съчетание? Не й се случваше за пръв път в живота да долавя тези миризми.
Наложи си да се съсредоточи върху малката плочка пред скулптурата. На нея пишеше «Същността на мъжа», после имаше две дати, разделени една от друга е три месеца. Под датите имаше надпис. Юджиния се доближи още малко.
Притежаваше средни творчески възможности, затова пък беше страхотна в леглото.
— Божичко! — възкликна тя и се изправи рязко, при което удари с глава Сайръс по брадичката.
— Ох! — изпъшка той и потърка челюстта си. — Такива надписи под произведения на изкуството май не са нещо обичайно, а?
— Не, не са — потвърди Юджиния, усетила, че лицето й пламти.
Беше благодарна, че е тъмно. Отиде бързо при следващата поставка.
Тесният лъч на насочената лампа осветяваше няколко преплетени метални пръстена. Младата жена прочете предпазливо надписа. След заглавието на творбата — «Светове», имаше две дати, отстоящи на три седмици една от друга. Думите отдолу звучаха съвсем недвусмислено и Юджиния се смръщи:
Почти никакъв таланти в изкуството, и в леглото.
— Художниците не са подписани — отбеляза Сайръс. Разглеждаше съседната витрина. — Само заглавия, дати и думи със сексуален подтекст.
— Оставам с впечатлението, че надписите са за авторите, а не за предметите във витрините — вметна Юджиния и тръгна в мрака между редиците поставки. — Недоумявам каква е тази стая.
— Питаш ме за професионалното ми заключение на опитен детектив, обучен да вижда и най-малките подробности ли?
— А защо не? Винаги съм се чудела как ли звучат тези заключения.
— Предполагам, че се намираме в галерия, където са събрани творбите на бившите любовници на Давънтри. Ако се вярва на информацията, до която се добрах, той си е падал по художнички.
Юджиния навлезе още по-навътре в мрака и потрепери. Спомни си как очите на Давънтри блеснаха, когато го е запознала с Нели.
— Информацията ти е вярна. Това му беше нещо като мания.
Понечи да тръгне към вратата, когато забеляза в дъното на стаята блещукащо стъкло и машинално се насочи към него. Спря рязко на крачка от последната поставка и се взря в предмета във витрината.
Сякаш бе влязла в населена с духове крипта. Кръвта й се смрази. На гърлото й заседна буца. По дланите й изби пот.
— Мили Боже!
— Какво има? — попита детективът и дойде при нея през сумрака.
— Това нещо във витрината — едвам намери сили да промълви младата жена.
Беше й мъчително дори да погледне скулптурата. Тя се състоеше от начупено стъкло и парченца ръждив метал. Всичко в нея беше нагънато и изкривено, сякаш творбата се гърчеше от гнева и обидата на своята създателка и с чудовищното си излъчване обагряше пространството наоколо.
— По-спокойно! — рече Сайръс и прегърна Юджиния през раменете. — Е, не изгарям от желание да си сложа това нещо на полицата над камината, но то не е по-ужасно от повечето произведения на съвременното изкуство.
— Ужасяващо е.
— Да — грозничко си е — съгласи се детективът и се наведе да прочете плочката. — Казва се «Цвете».
Младата жена потрепери.
— Датите са отпреди пет и половина години — каза Сайръс.
— Точно преди Давънтри да дойде да живее тук на остров Фрог Коув.
— Надписът е по-похвален от другите, но не много.
Талантлива, но не си струва усилието.
Юджиния си пое дълбоко въздух, най-неочаквано признателна, че усеща върху рамото си тежката му ръка, която й вдъхваше спокойствие.
— Жената, създала това… това нещо, явно е била раздирана от гняв. И си е била лудичка.