Втората беше, че го е излъгала, което щеше да означава, че и тя търси чашата на Хадес.
Не можеше да й се отрече, че е била много убедителна в твърденията си за Нели Грант. Малцина ги биваше да лъжат толкова добре. Но Сайръс все пак познаваше един-двама души, които лъжеха, без да им мигне окото. Например Деймиън Марч.
— От дете не съм стъпвал в музей — призна си Бърт и се облегна на касовия апарат. — Ако имам възможност да отскоча до Сиатъл, ходя на мач. Нямам време да се занимавам с такива скучни неща като изкуството.
— Наистина ли? — попита Юджиния.
Сайръс се намръщи. Леденият й тон можеше да смрази кръвта и на най-големия смелчак. Но Бърт изобщо не й обърна внимание. Той се извърна към Сайръс и го погледна.
— Заместник-шерифът каза, че сте асистент на госпожица Суифт.
Мъжът го измери не по-малко скептично от Пийсфул Джоунс предната нощ. Никой не се хващаше на евтината история, която би трябвало да им служи за прикритие. Беше време да я пригодят към условията.
— Не съвсем — възрази детективът и намигна лукаво на продавача. — По-скоро съм й много близък приятел. Между нас да си остане, но единственото стъкло, което ме интересува, са бутилките бира.
— В това отношение ви подкрепям изцяло — прихна Бърт.
— Джени успя да убеди шефката си да я придружа по време на това пътуване. Тази година това са единствените две седмици през лятото, през които можехме да излезем едновременно в отпуска. Та решихме да не ги изпускаме.
— Така вече ми звучи по-логично — отбеляза Бърт и се вгледа в ананасчетата по отровнозелената риза на Сайръс. — Хич не ми приличате на онези надути интелектуалци.
— Така си е, нямам нищо общо с тях — потвърди детективът и усетил, че Юджиния, която стоеше до него, настръхва, я погледна. — Готова ли си, миличка? Хайде да си тръгваме. Наближава обяд.
В очите й проблясваха гневни кехлибарени пламъчета. Сайръс се запита дали тя ще си изтърве нервите и ще се хвърли да го опровергава. Нямаше да му бъде приятно, ако Юджиния пратеше по дяволите новата история, която бе измислил, но си каза, че може би си струва да я види вбесена.
Но тя бързо се овладя, дори се усмихна кисело.
— Готова съм. Но вече започвам да си мисля, че съм сбъркала, като съм тръгнала на почивка с теб.
Бърт я погледна състрадателно.
— Сигурно никак не ви е било приятно да се натъкнете на трупа на стария Ленард. Но недейте, госпожице Суифт, да оставате с лошо впечатление от острова ни. Ето, вече се готвим за големия фестивал на изкуствата. Започва в края на тази седмица. На него се стичат огромни тълпи.
— И Джени го чака с нетърпение, нали, скъпа? — каза Сайръс.
Юджиния оголи безупречните си бели зъби в ослепителна изкуствена усмивка.
— Ами да. За нищо на света не бих го пропуснала. Това определено е най-интересното нещо по време на отпуската.
Извади с рязко движение слънчевите очила от дамската си чанта, сложи ги и се запъти към вратата. Бърт се намръщи и я изпроводи с поглед.
— Дръпната си е — обясни Сайръс. — Сам знаете, тези сноби, интелектуалците, са такива.
— Знам, знам! — прихна Бърт.
Сайръс взе покупките и тръгна с ленива крачка към изхода.
Докато излезе навън, Юджиния вече се бе отдалечила по тротоара. Но той реши да не я гони. Все пак един мъж трябваше да брани достойнството си. Гушна плика с покупките, извади от левия си джоб тъмните очила и ги сложи. Юджиния се извърна и го погледна през рамо.
— Ама на какво прилича това? Какви ги дрънкаш? Разбрахме се, че си ми асистент, а не мой… мой…
— Думата е «любовник»
— Не ми приписвай неща, които не съм казвала.
— Онази версия, че съм ти асистент, не ни върши работа — подвикна Сайръс и погледна шарените знаменца, с който бе украсена улицата. Върху тях с едри букви пишеше «Фестивал на изкуствата Давънтри». — Нощес Пийсфул Джоунс не се хвана, днес Бърт също. Трябваше да измисля нещо друго.
— Бе длъжен да го обсъдиш с мен, преди да предприемаш нещо толкова крайно.
— Нямаше време.
Тя продължаваше да крачи отпред покрай редицата малки бутици.
Беше много по-симпатичен като мой асистент.
— Може би защото това ти създаваше впечатлението, че си ми шефка.
— Не се шегувам.
— Бъди справедлива, Джени. Нямах друг избор. Нали ме помоли да разследвам смъртта на Нели Грант? От време на време и аз трябва да проявявам инициатива — Сайръс кимна на групичката зяпачи, които ги гледаха любопитно от стълбите на пощата: — Чу какво каза Бърт. Не приличам на интелектуалец, и туйто. Сигурно заради ризата.
— Да — процеди тя през зъби. — Сигурно заради нея. Така и не направи и най-малкия опит хората да повярват, че си мой асистент. Нарочно опропасти всичко и не ми остави друга възможност, освен да ти играя по свирката. Мразя да ме манипулират, Сайръс. Няма да го допусна.