— Да, чух.
— Това потвърждава думите на Нели, че Давънтри си е падал по скъпата дрога — добави замислено Юджиния.
— Може би. Но мен ако питаш, теорията ти, че Нели е била убита, понеже е видяла от кого Давънтри купува наркотици, е изсмукана от пръстите.
Юджиния се свъси иго стрелна с поглед.
— Защо?
— Ами защото, ако Давънтри е бил наркоман, е почти изключено да е купувал дрогата тук, на острова, където непознатите веднага бият на очи. Купувал я е в Сиатъл или Лос Анжелис, където никой е нямало да обърне внимание на него и на наркопласьорите.
— А онези хора, за които спомена Бърт? Гостите, които редовно са идвали с ферибота, за да участват в купоните?
— Те вероятно са другите членове на Клуба на ценителите.
Младата жена въздъхна.
— Неприятно ми е да го призная, но има известна логика в думите ти, че Давънтри едва ли се е срещал с наркопласьорите тук, на острова.
— Опитвам се от време на време да върша и логични неща, колкото, за да направя впечатление.
— На клиентите ли?
— Ами да — Сайръс спря при джипа. Отвори вратата, та Юджиния да се качи. — Я ми кажи! Какво ще правиш, ако не получиш отговорите на въпросите за Нели Грант?
Тя вдигна вежди.
— Но аз ще ги получа. Сега вече работя с теб, а ти нямаш равен като детектив. Забрави ли?
— Точно така, нямам равен. Изхвърча ми от ума.
— А сега е мой ред. Какво ще стане, ако все пак намериш чашата на Хадес и накараш Деймиън Марч да излезе от прикритието си?
Детективът сви рамене.
— Щом приключа, ще върна чашата на законния й собственик.
Младата жена се облегна отстрани на джипа и кръстоса ръце под гърдите си.
— Хрумна ми, че ако чашата на Хадес наистина съществува — а аз не съм готова да приема, че нея я има, — то тя е част от колекцията на Давънтри.
— А, без тия! — предупреди я с благ тон Сайръс. — Хич не си прави устата чашата да отиде в музея «Лийбрук». Тя ще се върне при човека, който преди три години плати на «Марч и Колфакс» да му я занесе.
Юджиния свали рязко слънчевите очила и го прониза с леден поглед.
— Как като начало този ваш клиент се е сдобил е чашата?
— Купил я е на търг.
— А ти виждал ли си документите за собственост? Някаква разписка? Квитанция?
Сайръс се усмихна едва-едва.
— Чашата на Хадес никога не се е появявала на официалния пазар на произведения на изкуството. Хората, които са я притежавали, не си губят времето да издават, разписки и да пишат квитанции.
— Значи нямаш документ, с който да докажеш собствеността? — попита го тя дръпнато.
— Избий си го от главата, Юджиния. Казах ти вече, чашата принадлежи на моя клиент. И ще направя всичко възможно да му я върна. А как той ще постъпи след това, си е негова работа.
— От онова, което ми обясни, излиза, че тя сигурно е била открадната. И претенциите на клиента ти вероятно са точно толкова безпочвени, колкото са били и претенциите на Давънтри. В такъв случай ми се струва съвсем логично да я поиска музеят «Лийбрук».
Детективът впи пръсти отстрани в покрива на джипа и се наведе досами младата жена.
— Избий си го от главата! — прошепна отново той.
Но Юджиния дори не трепна.
— Ако искаш, ще обсъдя нещата с Табита. Ще питам и нашите адвокати. Но колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че имаме всички основания да настояваме чашата на Хадес да отиде в «Лийбрук». Стига, разбира се, да я откриеш.
— Няма да стане! Вече се разбрахме нещо, госпожице Суифт.
Тя му се усмихна прекалено лъчезарно.
— Бъди сигурен, че няма да се откажа. Ако откриеш чашата, ще ти позволя да я използваш, за да примамиш Деймиън Марч и да го предадеш на полицията. Но не ти обещавам нищо повече.
— Хич не си прави илюзии, Юджиния. Чашата на Хадес ще бъде върната на моя клиент.
Младата жена изду устни.
— «Лийбрук» ще има грижата да бъде добре охранявана, докато ти издирваш Марч.
— Аз съм професионален консултант по въпросите на охраната — процеди детективът през стиснати зъби. — Сам ще се погрижа за чашата.
— Неприятно ми е да ти го напомням, Сайръс, но последния път, когато се грижеше за охраната на чашата, стана за резил.
Той усети как ушите му бучат.
— Я се качвай в джипа! Качвай се, де!
— В света на художественото стъкло това ще бъде откритието на десетилетието. Не, на века! — поправи се тя с блеснали очи. — Е, още не мога да повярвам, че чашата на Хадес се е запазила, но ако тя наистина съществува, това ще е върхът! Бих могла да организирам шумна изложба. Ще заложа на факта, че е обвита в какви ли не предания. Хората си умират за такива неща.
— Качвай се на джипа! Или ще те кача аз — подвикна детективът.
— Я по-спокойно, Сайръс! — усмихна му се радушно Юджиния. — Ще се кача, къде ще ходя! — Тя се намести на предната седалка. — Готово. Сега доволен ли си?