Погледна го покровителствено, както вероятно гледаше трудните темпераментни художници.
Той затвори много внимателно вратата откъм нейната страна. Заобиколи джипа отпред, отвори другата врата и седна зад волана. Известно време се двоуми дали да рискува да завърти ключари да запали двигателя. Ако се вярваше на експертите, било опасно да караш, когато не се владееш.
А Сайръс изобщо не се владееше.
Вторачи се в предното стъкло.
— Права си, последния път, когато чашата на Хадес беше у мен, се издъних с гръм и трясък и не я опазих. Но следващия път, когато тя бъде у мен, ще се постарая всичко да е наред. Щом приключа с Марч, ще я върна на клиента. «Лийбрук» не може да има никакви претенции.
— Разбирам, че се безпокоиш за доброто си име на професионалист, но нека предоставим на адвокатите да кажат тежката си дума.
Сайръс свали много бавно слънчевите очила и погледна Юджиния право в очите.
— Имам още един безплатен съвет за теб. Не ми се изпречвай на пътя.
Тя застина като попарена.
— Бих могла да те посъветвам същото.
Сайръс си даде сметка, че младата жена няма да се предаде току-така. Щеше да води с него тази война на нерви, докато той не биеше отбой. Никога през живота си не бе срещал жена като нея. Тя щеше да го подлуди.
— Сайръс! — извика Юджиния и се свъси угрижено. — Добре ли си? Изглеждаш ми някак странно.
Бумтенето в ушите му се засили, кръвта във вените му кипна. Главата му все още не се бе замаяла дотолкова, та той да не разбере, че вече не прави разлика между сексуалното и личностното предизвикателство, които му отправяше Юджиния. И най-опасното бе, че вече нехаеше за тази разлика.
— Не. Не съм добре — каза той на един дъх и се пресегна.
Притегни Юджиния до себе си и я целуна страстно.
Глава осма
Най-неочаквано Юджиния усети как се размеква досущ разтопено стъкло. Внезапно осъзна, че ако не беше седнала, е щяла да разбере какво точно означава изразът «да ти се подкосят краката».
Хормоните надделяха!
И то при положение, че тя вече се питаше дали да не взима витамини и да пие женшенов чай!
— Божичко! — простена приглушено, защото Сайръс бе притиснал устни към нейните.
Никой мъж не я беше целувал така. Юджиния имаше чувството, че ще се задуши от плисналата я като мощен талаз горещина. Нямаше къде да избяга. Нямаше къде да се скрие.
Всъщност изобщо нямаше намерение да се крие. Вените й се изпълниха от странна еуфория. Идеше й да се хвърли в огромната вълна на желанието. Дори смяташе, че тя не се приближава достатъчно бързо. Впи пръсти в косата на Сайръс.
— Ах, ти, негод…
Но не успя да изрече думата и застена в страстната му прегръдка.
Мина й през ума, че той може би се опитва да я покори с евтина тактика — като пробуди у нея плътското желание. Ако наистина беше така, Сайръс хич не си поплюваше в подбора на средствата. Но тя и не очакваше от него нищо друго. Беше възмутена от дън душа. Той би трябвало да знае, че е прекалено умна и зряла, за да се поддава на тъпите му номера.
От друга страна, бе толкова възбудена, че отвътре й вреше и кипеше. Обви ръце около врата на Сайръс. Измъчваше я любопитство. Досега нито един мъж не се бе опитвал да я подчини на волята си по такъв елементарен начин. А дори и да бе опитвал, Юджиния не бе разбрала, което идеше да подскаже само едно — че подобни домогвания са удряли на камък.
Сайръс притисна длан към гърба й и я приближи още повече към гърдите си. С другата ръка я замилва по бедрото.
Младата жена се зарече, че малко по-късно ще му даде да се разбере.
Всъщност доста по-късно.
След като се наслади на привличането, което той излъчваше. Защо да лишава хормоните си от тази истинска наслада, каквато те не бяха изпитвали от цяла вечност?
— Дявол го взел, не биваше да го правя! — промърмори Сайръс, когато накрая успя да си поеме дъх.
— Хич не си мисли, че това ще промени нещо.
— Повярвай, в този момент не мисля нищо — отвърна той най-чистосърдечно.
— И не си въобразявай, че можеш да ме подчиниш със секс.
— Щях да бъда голям късметлия, ако можех да те подчиня по какъвто и да е начин — рече Сайръс, после отново долепи топли и ненаситни устни до нейните и започна да я целува.
Юджиния си помисли, че той явно не бърза никога. Затова пък, заемеше ли се с нещо, го вършеше както трябва.
Тя прокара пръсти по широките му мускулести рамене и започна да се наслаждава на изваяното му тяло. Сайръс беше твърд като скала. Макар и доста вироглав. Бе от мъжете, които не се огъват, не се плашат и не бягат, ако на пътя им се изпречи жена, не по-малко силна от тях.