— Носят един и същи дух. Както гласът на човека. Достатъчно е да го чуеш веднъж, за да го познаваш.
Сайръс се взря в нея.
— Сигурна ли си, че я е рисувала Нели Грант?
— Ако картината не е нейна, значи е копие. Но защо някой ще си играе да имитира художничка, чиито картини още не се смятат за ценни? Доколкото знам, преди да умре, Нели не е продала и една-единствена своя творба.
— Това сигурно ли е? — поинтересува се детективът и отново се вгледа в картината на витрината.
Юджиния също се наведе и се взря още по-притеснена в платното.
— У дома над камината съм сложила картина, която Нели ми подари в деня след смъртта на Давънтри. Каза ми, че е от поредица от четири платна със заглавието «Стъкло». Готова съм да се обзаложа на всички експонати в крилото за венецианско стъкло в «Лийбрук», че картината на витрината също е от тази поредица.
— Добре, добре! Успокой се. Може би галерия «Полунощ» е продавала платната на Нели тук на острова.
— Сигурна съм, че Нели е щяла да ми каже, ако е започнала да продава творбите си с посредничеството на местна галерия — отсече младата жена и се пресегна да отвори вратата на джипа.
— Чакай малко, нека първо обсъдим нещата и тогава се спускай презглава.
Но тя отвори вратата и още преди Сайръс да се е доизказал, слезе от джипа.
— Искам да разбера кога и как галерията се е сдобила с нейно произведение.
Сайръс промърмори нещо, което Юджиния не чу. Но думите му й прозвучаха не особено насърчително. Тя затръшна вратата й понечи да заобиколи джипа.
Зяпачите, наслаждавали се на сценката в автомобила, се пръснаха и пак тръгнаха да разглеждат витрините и галериите, а Юджиния профуча между паркираните коли.
Сайръс също слезе от джипа. Забърза подире й и я сграбчи за ръката още преди тя да е прекосила улицата. Юджиния се опита да се отскубне и не се изненада, че не е успяла. Наистина си бе доста сложно човек да се отърве от Сайръс.
— Първото правило в работата на детектива е да не губи самообладание — изръмжа той в ухото й.
— Само не се опитвай да ме спираш! Попаднах на следа. Усещам го.
Сайръс я стисна още по-силно и я принуди да забави крачката.
— Споразумяхме се нещо. Ако искаш да ти помогна да установиш какво се е случило с Нели Грант, ще се наложи да се придържаш към моя подход.
— Добре, ето, спокойна съм, спокойна съм! — възкликна младата жена и спря, за да отслаби хватката на ръката му, която я стискаше като менгеме.
— Усмихвай се — нареди й той тихичко. — Опитай се да изглеждаш като човек, тръгнал да разглежда галериите и забелязал нещо интересно на една от витрините.
— Дадено! — отвърна Юджиния и се насили да се усмихне. — Какви други хватки на занаята да приложа?
— Недей да спираш пред картината, която според теб е рисувана от Нели Грант. Първо се загледай в платното до нея.
— Защо да си губя времето? — попита младата жена, но точно в този момент проумя какво й казва Сайръс. — Разбрах. Не бива да привличаме вниманието, нали така?
— Общо взето, да.
Прекосиха улицата и когато се качиха на тротоара, детективът я дръпна да спре пред витрината на галерия «Полунощ». Юджиния погледна крадешком, с крайчеца на окото картината, която според нея бе на Нели. Свъси се, понеже не виждаше подписа. Името беше драснато със ситни букви в долния ляв ъгъл и не се четеше.
— Забрави ли, че трябва да разглеждаме другата картина? — промърмори Сайръс.
— Гледам нея — отвърна Юджиния и се извърна към второто платно на витрината.
Представляваше подводна океанска сцена с китове и делфини, които палуваха под повърхността на невероятно синята вода.
— Банално и скучно — отсече младата жена.
— Не харесваш ли делфини и китове?
— Обичам ги. Но не харесвам картини с тях, които приличат на серийно производство.
— Винаги ли си толкова критична? — поинтересува се детективът.
— За Бога, не мога да проявя, искрен интерес към тази мацаница. Предполагам, собственикът на галерията знае коя съм. След случилото се нощес, всички на острова знаят. Галеристът ще очаква ако не друго, то поне да съм малко по-взискателна във вкусовете си.
— Добре тогава, нека опитаме друго — предложи търпеливо той. — Не ти, а аз не разбирам нищичко от изкуство, а ти не можеш да ми устоиш сексуално и си се запретнала да ме образоваш.
Юджиния се завъртя като попарена и го изгледа гневно.
— Моля? Не мога да ти устоя сексуално ли?
— Според мен след малката сценка на предната седалка в джипа е безопасно да се каже, че това ще прозвучи правдоподобно. И понеже едва ли някой в галерията е пропуснал да ни позяпа, предлагам да влезем вътре. Освен това подобно твърдение се вписва чудесно в основното ни прикритие.