Като цяло уважаваше способностите и ума на Юджиния. Откакто я бе назначила за директорка на музея, изобщо не й се бъркаше при взимането на решения.
Табита и управителният съвет на фондация «Лийбрук» бяха изключително доволни от постиженията на Юджиния. Под нейно ръководство музеят за кратко време се бе отървал от славата си на скучен и се бе прочул със своята богата и интересна сбирка от древни и съвременни произведения на изкуството, направени от стъкло.
Не беше в стила на Табита да се бърка на Юджиния. И това, че днес го правеше, идеше да подскаже, че наистина е силно притеснена.
— Ще бъда много по-спокойна, ако господин Колфакс те придружава на острова — натърти по-възрастната жена. — Ако наистина става въпрос за убийство…
— Ама какво убийство! — прекъсна я Юджиния. — Колко пъти да ти повтарям, че според полицията Адам Давънтри е умрял при злополука! Паднал е от стълбите и си е счупил врата.
— Преди един час ми се обади адвокатът, натоварен със завещанието на Давънтри — каза Табита. — Обясни ми, че изпълнителите на завещанието настоявали господин Колфакс да направи разследване.
— Ами да си го прави! — разпери ръце Юджиния. — Защо да забърква и мен?
Колфакс се размърда — беше в светлината на настолната лампа, изработена от Тифани, върху писалището.
— Изпълнителите на завещанието държат около разследването да не се вдига шум и да не се разчува, че го провеждам…
Юджиния впери поглед в ярката му риза на палмички.
— Не се обиждайте, но според мен вие, господин Колфакс, не сте от най-дискретните хора, които изобщо, не бият на очи.
Той се усмихна, както винаги, лениво и загадъчно.
— Имам много скрити качества.
— Явно са скрити изключително добре — съгласи се тя учтиво.
— Господинът ще прави разследването под прикритие — поясни Табита и очите й блеснаха възхитено. — Много вълнуващо, не мислиш ли, Юджиния?
— Мисля, че звучи доста налудничаво — рече предпазливо тя. — Прочетох материалите в «Сиатъл Таймс» и «Поуст Интелиджънсър». В тях не се и споменаваше, че би могло да има нещо гнило около смъртта на Давънтри.
Табита я погледна над очилата си за четене.
— Длъжна съм да ти напомня, Юджиния, че колкото по-скоро изпълнителите на завещанието бъдат удовлетворени, толкова по-бързо и фондация «Лийбрук» ще пренесе в музея колекцията от произведения на изкуството от стъкло, завещана ни от Давънтри.
Табита беше права и Юджиния го знаеше. Адам Давънтри бе завещал на «Лийбрук» великолепната си сбирка от стъкло. Като колекционер почти през цялото време се беше интересувал от периода XVII — XX век. Ала няколко месеца преди смъртта си бе започнал да купува и антични предмети.
Юджиния изгаряше от нетърпение да прибере сбирката в музея, но това не бе истинската причина да реши да прекара лятната си отпуска на острова.
Вестниците в Сиатъл писаха за смъртта на Адам Давънтри по две причини. Той бе последната пряка издънка на прочутия род от северозападните щати, натрупал богатството си първоначално с дървен материал, а после с мощните си транспортни фирми.
Втората причина смъртта му да бъде отразена бе, че преди пет години Адам Давънтри беше отишъл да живее на остров Фрог Коув край щат Вашингтон и бе създал там селище на художници. Така островът се бе превърнал в любимо място за жителите на Сиатъл, за туристите и за всички, които се стичаха там в края на седмицата, за да разглеждат галериите. Фестивалът на изкуствата, който Давънтри организираше всеки юни, се бе наложил като едно от най-интересните събития през лятото и привличаше огромни тълпи.
Макар че селището на художниците и летният фестивал носеха неговото име, Давънтри открай време бе избягвал публичността и шумотевицата. На малкото снимки, които фотографите бяха успели да му направят, се виждаше изискан слаб тъмнокос мъж на средна възраст с пронизващи очи и фаустовски черти.
Юджиния се бе запознала с него преди половин година, когато той бе дошъл в Сиатъл, за да й поиска професионален съвет. Тя начаса установи, че има някои допирни точки с Давънтри, по-точно споделената всепоглъщаща страст към стъклото. Но въпреки това след срещата им остана с впечатление от него, което се свеждаше до една-единствена дума: кръвопиец.
— Не проумявам защо се дърпаш толкова, Юджиния — рече й Табита. — Та вие двамата почти няма да се виждате. Доколкото разбрах от адвоката, Стъклената къща е доста голяма. Три етажа и сутерен. Има колкото искаш спални и бани. Изпълнителите на завещанието дори са решили да продадат сградата на фирма, която щяла да я превърне в хотел.