Юджиния се огледа плахо, доловила, че всички в галерията ги слушат.
— О, Сайръс…
— Та този проклет постмодернизъм ни натика всички в задънена улица, ето какво направи! Докато артистичният свят не намери начин да даде ново определение на съвременното изкуство, не може да има никакъв напредък. О, да, хората си умират да обсъждат постмодернизма, но аз не желая да се включвам в тази дивотия. Това понятие е лишено от смисъл. То не е нищо друго, освен синоним на застоя.
Юджиния се запита как ли ще изглежда Сайръс, ако тя го халоса с картината по главата и му надене рамката чак до раменете.
— И понеже отворихме дума за застоя…
Завесата зад щанда се размърда.
— Току-що изказахте много интересно становище за пост постмодернизма — рече висока тъничка жена малко над четирийсетте, която дойде при тях от задната стая.
Беше с остри черти и очи със странен син цвят, около които се виждаха ситни бръчици. Къдравата й дълга кехлибарена коса бе изпъстрена с изумителни сребърни кичури и се спускаше на буен водопад, прихванат на тила с широка шнола. Жената беше с големи обици, изработени от метал и полускъпоценни камъни, и с тежка огърлица в същия стил.
Тя се усмихна на Сайръс.
— Винаги е сложно да се самоопределиш, нали?!
— Много сте права — отвърна поласкан той.
Юджиния забарабани с пръсти по една рамка, оставена наблизо.
— Наскоро приятелят ми реши да се заеме с изкуство.
Червенокосата жена го погледна с искрена възхита и заобиколи щанда. После се усмихна и на Юджиния.
— Радвам се да го чуя. Дано повече хора последват примера му. Ще се отрази добре на нас, галеристите. Между другото, казвам се Фенела Уийкс. Собственичка съм на галерията.
— А аз съм Юджиния Суифт. Това е Сайръс Колфакс.
— Драго ми е да се запознаем — вдигна тя вежди. — Сигурно вие сте двойката, отседнала в Стъклената къща и намерила нощес Ленард Хейстингс.
— Да — потвърди Сайръс. — Както гледам, тук нищо не остава скрито-покрито.
— Да — засмя се Фенела.
— Познавахте ли Хейстингс? — попита детективът.
— Съвсем бегло. На острова съм отскоро. Едва преди няколко месеца се преместих тук и отворих галерията. Ленард никога не е влизал тук. Според мен не се интересуваше от изкуство — поясни жената и погледна Юджиния. — А вие сте от музея «Лийбрук», нали?
— Да.
— Тук на острова има двама художници, които работят със стъкло. За съжаление в момента нямам нищо от тях в галерията. Но до ден-два се надявам Джейкъб Хюстън да ми донесе нещичко. Сигурно ще ви е интересно да видите творбите му. Струва си.
— Ще ми бъде много любопитно — отвърна любезно Юджиния.
Фенела въздъхна.
— За един творец е изключително важно да привлече вниманието на музейните уредници, на търговците на произведения на изкуството и на колекционерите, чиято дума се чува. Правя всичко по силите си да наложа местните художници, но не е по силите на малка галерия като моята да оказва някакво влияние.
— Разбирам ви — усмихна се съчувствено Юджиния.
Да, животът на художниците наистина си беше суров. Стойността на произведение на съвременното изкуство се определяше от сложните взаимоотношения между колекционери, търговци и музеи. Връзките бяха всичко. Съдбата на художника зависеше изцяло от това, дали той ще успее да се добере до най-престижните галерии и да убеди най-влиятелните колекционери и музеи да купят някоя от творбите му.
Юджиния знаеше както никой друг, че на хората, работещи със стъкло, им е най-трудно. Направо се отчайваше при мисълта, че мнозина и досега гледат на стъклото като на материал, който не е подходящ за високо изкуство.
През столетията хората, избрали стъклото за свое изразно средство, бяха смятани не за художници, а за занаятчии. Колкото и прелестни да, бяха творбите им, те биваха причислявани към най-обикновените всекидневни предмети, а не към произведенията на изкуството. Стига да се задържеше по-дълго в «Лийбрук», Юджиния бе решена да допринесе тази представа да се промени.
— Тази картина харесва ли ви? — обърна се Фенела към Сайръс.
— Не бих казал — отвърна свъсен той. — Но продължавам да смятам, че ще стои чудесно над камината вкъщи. Трябва на всяка цена да окача нещо, инак стената изглежда някак гола.
Юджиния се възползва от случая.
— Ако наистина търсиш картина за всекидневната си, защо не погледнеш онази на витрината?