Сайръс грейна.
— С делфините и китовете ли?
Младата жена се подвоуми кога да го удуши — още сега или по-късно.
— Не. Със старинния бокал и стъкления огледален фон.
— Ама наистина ли ти харесва? — учуди се той.
— Да, харесва ми — отсече младата жена и погледна Фенела. — На някой местен художник ли е?
— Да — отговори галеристката и тежките й обици иззвънтяха, когато тя се насочи към витрината. — Казва се Ронда Прайс. Това е първата нейна картина, която продавам. Чудесна техника, нали? Много точен усет за светлината и палитрата. Вокалът сякаш свети.
— Ронда Прайс ли? — изуми се Юджиния. Погледна Сайръс, който само вдигна вежди зад очилата. — Имате ли още нещо от нея?
— Засега не, но тя ми обеща скоро да донесе и други картини — Фенела вдигна платното и го оборна, та Юджиния и Сайръс да го разгледат отблизо. — Сложих я на витрината едва вчера.
— Ще я купя — рече Юджиния и забелязала, че Сайръс, стисва устни, се досети, че той не одобрява импулсивната й постъпка.
Но не му обърна внимание.
— Мислех, че ще купуваме картина за моята, а не за твоята всекидневна — отбеляза той.
— Не се притеснявай, до края на отпуската ще ти намерим и на теб нещо с чайки — успокои го младата жена и впери очи в ситния подпис в ъгъла на картината.
Сега вече бе достатъчно близо и можеше да го прочете. Ронда Прайс.
Но картината беше на Нели! Юджиния беше, повече от сигурна.
— Искате ли да видите и другата картина, която Ронда ще ми предложи? — попита галеристката, докато носеше платното към щанда.
— Да, разбира се — отвърна Юджиния и я последва. — А възможно ли е да се запозная с художничката?
— Не виждам защо да не се запознаете — Фенела изтегли от рулото амбалажна хартия дълъг лист и се зае да опакова картината. — Вчера Ронда замина с ферибота за Сиатъл. Щом се върне, ще й предам, че искате да се срещнете с нея.
— Благодаря. Ще ви бъда признателна — рече Юджиния, после отвори дамската си чанта и извади портмонето.
Сайръс дойде при тях на щанда.
— Питайте я дали рисува картини с чайки и вълни.
Застанал при плота в лъскавата, оборудвана по последна дума на техниката кухня, Сайръс наливаше, в чашата бял совиньон.
— Добре де, няма ли да престанеш най-после? — тросна се той и погледна картината, която Юджиния бе сложила до прозореца. — Откакто я купи, не си млъкнала. Какво те прихваща?
— Знам, че я е рисувала Нели.
Сайръс не свали очи от нея, докато пренасяше през кухнята чашата с вино и кутийката бира. След като бе открила в галерия «Полунощ» тази картина, вниманието й бе изцяло погълнато от нея. Младата жена я разглеждаше и Сайръс усещаше почти физически как от нея се излъчват енергия и ум.
— Ако се окажеш права… — подхвана той.
— Права съм.
Сайръс се подсмихна едва забележимо.
— В такъв случай разполагаш с онова, което ние, детективите, наричаме истинска следа. Следващата стъпка е да поприказваме с Ронда Прайс.
— Дано се върне скоро на острова. Искам да я питам доста неща. Трябва да разбера как се е сдобила с тази картина и защо името й се мъдри върху нея.
— След като тази Ронда Прайс е познавала приятелката ти така добре, че да се опитва да пробутва нейна картина за своя, тя вероятно също е имала нещо с Давънтри — отбеляза спокойно Сайръс. — Тогава и аз ще имам някои въпроси към нея.
Юджиния извърна очи към него.
— Накъде биеш?
— Проявявам интерес към всеки на острова, който е познавал добре Давънтри.
— Нещата се заплитат.
— Така си е. Но както днес следобед отбеляза и ти, работата на детектива не е чак толкова трудна. Дори човек като мен може да си извади разрешително.
Младата жена поруменя.
— Бях подразнена.
— Да, знам. Не се притеснявай за Ронда Прайс. Ще я открием. А междувременно дали да не си изпием питиетата на верандата? Вечерта е много приятна. Според прогнозата днес няма да вали.
Юджиния се подвоуми — явно не й се искаше да се разделя дори за малко с картината. После въздъхна тежко.
— Добре. И бездруго не мога да предприема нищо до утре.
— Точно така — съгласи се Сайръс и излезе пръв през високите френски врати.
Късният летен следобед бързо отстъпваше пред мрака, спуснал се над обраслия с гъста гора хълм зад къщата. Надвисналите дървета бяха затулили последните слънчеви лъчи много преди слънцето да залезе зад планината. От верандата Сайръс чуваше как студените дълбоки води на залива се плискат в подножието на отвесния бряг.
Остави чашата на Юджиния върху малката масичка и се настани в един от двата хромови шезлонга с тапицерия от бяла кожа. Облегна се, сложи нозе върху парапета на верандата и пийна от бирата.