Юджиния дойде при него, без да проронва и дума, и също седна, после взе чашата и отпи от виното.
Сайръс се запита как ли ще се чувства, ако кара тук истинска отпуска с нея и знае, че довечера ще си легнат заедно.
— Утре сутрин ще се наложи да поработя в хранилището — рече след малко Юджиния. — Табита очаква да се прибера в Сиатъл с пълен опис на колекцията.
— А тя знае ли истинската причина да дойдеш по свое желание тук на острова?
— Не — отвърна младата жена и отпусна глава върху облегалката на шезлонга. — Убедена е във версията на полицията, че Нели се е загубила в открито море. Аз май съм единственият човек на земята, който се интересува какво всъщност й се е случило.
— Нели нямаше ли роднини?
— Поне аз не знам да е имала.
— А какво е станало с багажа й?
— Ленард Хейстингс го опакова и ми го прати — Юджиния се подвоуми. — Смятах да дам нещата й на някоя благотворителна организация, но не намирам сили да го сторя, докато не съм сигурна какво точно се е случило.
На Сайръс му стана интересно.
— Някакви документи или писма, от които да разберем какво е ставало тук, в Стъклената къща, през последните седмици?
— Не. Нели не пишеше писма. Не си водеше и дневник. Не открих в багажа й нищо, което да ме наведе на някаква следа. А търсих, повярвай.
Детективът се замисли, после отпи още веднъж от бирата.
— Искам да прегледам папките, които Давънтри е подредил в помещението до хранилището. Утре сутрин ще поработим заедно.
Юджиния обгърна с длани чашата вино.
— Мислех си, че никога няма да го изрека, но съм доволна, че си тук, с мен. Не стига, че нощес намерихме трупа на Хейстингс и някой се беше промъкнал в къщата, ами сега и тази загадка е картината на Нели! Накратко, вече ме побиват тръпки.
— Приятно ми е, че от време на време мога да съм полезен.
— Извинявай, че днес следобед оспорих професионалните ти качества — пророни младата жена.
— Не го прави на въпрос.
— Не, нямах право да ти подмятам такива неща, когато изпусна ключовете, и не биваше да намеквам, че частните детективи не са особено умни. Нямах причина да се заяждам.
— Казах ти вече, не го прави на въпрос. Да ти призная, през годините, откакто съм частен детектив, съм правил купища глупости. Колкото и невероятно да ти звучи, съм срещал хора, които са ми казвали и по-големи обиди.
Тя се усмихна кисело.
— Благодаря ти. Прекалено мил си.
— Няма как да подминем онова, което се случи днес — рече Сайръс след кратко мълчание.
— Така си е — съгласи се тя веднага, за което той й беше благодарен.
— Дали да не го обсъдим? — предложи детективът.
— Нямам нищо против. И понеже отвори дума за това, мога да ти кажа, че открих в указателя номера на Ронда Прайс. Утре, веднага щом пристигне първият ферибот, ще започна да я търся.
Сайръс затвори очи и се опита да обуздае нетърпението си.
— Не ти говорех за Ронда Прайс. Имах предвид, че не можем да пренебрегваме онова, което се случи между нас днес следобед на предната седалка на джипа.
— А, това ли!
Той отвори очи.
— Не съм се опитвал да те подчиня със секс. Всичко стана някак от само себе си.
— Ясно — отвърна Юджиния напрегнато. — И аз съм не по-малко виновна от теб. И двамата сме притеснени. То оставаше да не сме — виж какво ни се струпа на главата!
— Така си е.
— В края на краищата намерихме не друго, а труп!
— Някои хора биха казали, че подобно изживяване сближава — подметна детективът.
Няколко минути младата жена не отвърна нищо.
— Да, така е — съгласи се тя накрая. — Проблемът е, че и двамата сме се нагърбили тук с твърде тежки задачи. Разбрахме се да си помагаме в някои неща, но целите ни са различни. А това поражда голямо напрежение и естествен сблъсък.
— Трябваше да се досетя, че вече си обмислила положението й си му лепнала етикет.
— Ние сме зрели хора — продължи Юджиния, въодушевена от теорията си. — И ще се справим със създалото се положение като зрели хора. Най-малкото аз смятам да постъпя така.
— Това означава ли, че можеш да ми устоиш сексуално?
Тя се задави с виното.
— Разбира се, че мога! — прихна младата жена. — Никога през живота си не ми се е случвало да не мога да устоя сексуално на мъж. Връзките ми не се основават на неудържимото сексуално привличане.
— Така значи — каза Сайръс и пак отпи от бирата. — И аз не съм имал връзка, която да се основава само на сексуалното привличане.
Юджиния го прониза с поглед.
— Наистина ли?
— Да, наистина — потвърди Сайръс и замълча, сетне добави: — Но би могло и да е интересно.
— Според мен пък такава връзка ще е изключително повърхностна, куха и мимолетна.