Юджиния бе застанала в другия край на стаята без прозорци. Детективът се засмя, когато я видя да се навежда над голямо стъклено преспапие.
Тази сутрин пред него отново стоеше крадливата котка.
Младата жена пак бе облечена в една от плътно прилепналите си черни блузи, които сякаш нямаха чет. Тази беше със строга кръгла якичка и тесни дълги ръкави. Бе обута в черните обувки без ток, с които ходеше в Стъклената къща.
Сайръс бе очарован от напрегнатото й изражение. Той я загледа как върти в ръце преспапието. От преддверието, където беше седнал, то изглеждаше така, сякаш бе пълно с мънички лъскави кристални цветя.
— Ценно ли е? — попита Сайръс, донякъде заинтригуван.
— Зависи — отвърна младата жена, без да вдига очи. — Хубаво е. На пазара на произведения на изкуството струва доста пари. Но за «Лийбрук» не представлява особена стойност. В сбирката ни от преспапиета има великолепни образци.
— Ясно.
Докато тя вписваше в тетрадката преспапието, Сайръс се взря в изящната извивка на тялото й. Усети как го обзема желание, и извърна очи. Нямаше да е зле да потренира самообладанието си. Така щеше да кали волята си. Нямаше смисъл да се прехласва по жена, която не проявяваше никакъв интерес към него като мъж.
— Откри ли нещо в папките? — поинтересува се Юджиния.
— Още не — отвърна той и погледна папката, която бе сложил встрани. — Обичайните документи, които съпътстват всяка по-ценна сбирка от произведения на изкуството. Писма, потвърждаващи, че предметите са оригинали, квитанции, снимки, описание на произхода на отделните експонати. Но съм прегледал едва една трета от чекмеджетата. Тепърва ми предстои много работа.
— Дали да не звънна още веднъж на Ронда Прайс?
— Вече я търси десетина пъти. Явно не е на острова. Безсмислено е да й звъниш, докато не дойде следващият ферибот.
Юджиния присви непокорно устни. После въздъхна.
— Сигурно си прав — съгласи се тя и сложи внимателно преспапието във витрината, за да извади тежък, богато украсен бокал. — Помниш ли го?
Сайръс се взря в стъкленицата.
— А, да, бокалът от картината, която завчера купи от галерия «Полунощ», нали?
— Да — младата жена огледа блестящата, окъпана в зеленикава неонова светлина стая. — Нели очевидно е използвала това помещение за фон на първото платно в своята поредица от четири картини. Онова, което ми подари.
— Значи картините са общо четири?
— Да. Поне тя ми каза така. Вече знам къде са две от тях. Какво ли е станало с другите две?
— Може би така и не е успяла да ги завърши? — предположи едва чуто Сайръс.
— Не, съвсем ясно ми каза, че е нарисувала и четирите картини — отвърна Юджиния и вдигна емайлирано шишенце за парфюм. — Красиво е. Много красиво.
— Какво е това?
— Флаконче, изработено от Емил Гал — обясни младата жена и докосна благоговейно стъкленицата. — Той е един от най-ярките представители на сецесиона във Франция от началото на XX век.
— Скъпо ли е?
— Хм. Много — потвърди Юджиния и отвори нова страница в тетрадката. — Ако се вярва на документацията на Давънтри, той го е купил на търг преди седем години.
— Разкажи ми за Давънтри — помоли все така тихо Сайръс.
Изненадана от въпроса, тя вдигна рязко глава.
— Какво искаш да знаеш?
— Как си се запознала с него.
— Казах ти вече, той дойде при мен да се посъветва.
— Какво те пита?
Юджиния остави шишенцето на Гал много внимателно, сякаш крепеше рохко яйце.
— Помоли ме да оценя малка древноримска купа от стъкло, която бе купил в Англия — рече младата жена и посочи една витрина в дъното на хранилището. — Онази там вдясно. Давънтри бе решил да попълни колекцията си и с антично стъкло и ми поиска съвет.
— Значи е дошъл за консултация?
— Да — сви тя рамене. — Вече бе завещал колекцията си на музея «Лийбрук» и аз откликнах на драго сърце.
Сайръс гледаше като омагьосан как отразената в огледалата светлина проблясва върху черната й коса. Спомни си какво му е казала за критериите, на които според нея трябва да отговаря една връзка.
— Общи интереси.
— Моля?
— Нищо, нищо — рече той и погледна древноримската купа. Беше матовозелена. Повърхността й бе покрита със странна патина. — Този пъстър налеп се е появил, защото купата е била заровена в земята, нали?
Юджиния вдигна вежди.
— Да. По всяка вероятност купата е била намерена сред вещите, положени преди столетия в гроба на някой сановник. Римляните са правели много стъклени предмети. Удивително е количеството такива предмети, достигнало до нас.