— Недей да ме гледаш толкова смаяно само защото съм се досетил защо се е появил налепът. Вече ти обясних, че от три години се занимавам по малко с антично стъкло.
— Да, обясни ми.
— По чашата на Хадес няма такъв налеп. И изображенията върху нея са невероятно подробни. Чертите на Персефона са много изразителни, имаш чувството, че можеш да кажеш за какво си мисли.
Юджиния го погледна тъжно.
— А лицето на Хадес? Какво е неговото изражение?
— Той гони Персефона, която се опитва да избяга от подземното царство. Изглежда така, както би могло да се очаква, че ще изглежда при тези обстоятелства.
— Ядосан? Вбесен?
— Не — отвърна Сайръс и я погледна. — Изглежда отчаян.
— Отчаян ли? — свъси се Юджиния.
— Ами да. Как иначе да изглежда?
— Не знам — поколеба се тя. — Все пак е господар на подземния свят. Могъщ е. И опасен. Свикнал е да получава всичко, каквото поиска. Би трябвало да е вбесен от непокорството на Персефона.
— Човекът, създал чашата, е бил наясно с реакцията на Хадес — промълви Сайръс. — Ако царят на подземния свят загуби Персефона, той ще загуби жената, способна да донесе светлина в неговите владения.
— Може би си прав — отбеляза Юджиния и известно време мълча, сетне попита: — Както личи, — преди три години наистина си видял чаша от този период. Сигурен ли си, че не е било копие?
— Повече от сигурен — увери я Сайръс и се отпусна върху стола. — Но да не се отклоняваме от темата. Да се върнем на Давънтри.
Юджиния затвори капака на кутията, в която бе прибрала шишенцето на Гал.
— Какво още те интересува?
— Всичко, каквото можеш да ми кажеш — отвърна той и посочи напосоки към здрача. — Излизала ли си с него?
— Да — отговори Юджиния и се взря в синята гравирана ваза в съседната витрина. — Но за кратко.
Сайръс бе изненадан, че го присвива под лъжичката. Така значи, ходила е с Давънтри!
— И защо скъса с него? — попита той, като се постара гласът му да звучи безразлично. — Мен ако питаш, сте си били лика-прилика.
Юджиния се обърна и го изгледа с разширени от изненада очи.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Доколкото мога да преценя, той е отговарял на всичките ти изисквания. Интересувал се е от стъклени произведения на изкуството, бил е начетен, образован, с изтънчени обноски и добро потекло. Поразпитах и установих, че жените са го харесвали. Защо не се е получило?
— Трудно ми е да обясня.
— Защото си го запознала с Нели ли? Тогава ли те заряза?
Юджиния го стрелна с изпепеляващ поглед.
— Не си от най-тактичните.
— Зависи. Мога да съм и тактичен. Но понякога не си струва. Кажи ми какво стана между теб и Давънтри.
— Защо ще ти казвам? Това не ти влиза в работата.
— Слушай, Юджиния, тук съм във връзка с разследването. Забрави ли какво се разбрахме — че ще си помагаме. Колкото повече знам за Давънтри, толкова по-лесно ще ми бъде да изясня дали смъртта на Нели е свързана е нещо в живота му.
— Ха! — направи физиономия тя. — Не ми хвърляй прах в очите. Подпитваш ме за Давънтри, защото си въобразяваш, че това ще ти помогне да разбереш какво е направил с чашата на Хадес.
— Заради това също.
— Добре де! — Юджиния скръсти ръце под гърдите си. — Ще ти кажа защо скъсах с него. Но не ме вини, ако не ти прозвучи смислено. И аз не съм сигурна, че съм наясно с причините.
— Слушам те.
— Давънтри си беше пиявица.
— Моля? — застина Сайръс. — Какво означава това?
— Означава, че използваше хората. Беше чаровен и омайваше жертвите си, за да измъкне от тях, каквото му трябва.
На Сайръс му се стори, че температурата в хранилището е паднала най-малко с десет градуса.
— А от теб какво искаше?
— Информация.
— Каква информация?
Юджиния се обърна и започна да снове напред-назад между проблясващите витрини. Стъпваше безшумно по пода от стъклени блокчета.
— Казах ти вече, искаше да му обясня някои неща за античното стъкло. Току-що бе започнал да го колекционира и се бе запалил много. Дори може да се каже, че се беше пристрастил.
— Пристрастил, значи!
— Попиваше всяка дума, която изричах. Да ти призная, в началото дори бях поласкана. Знаеш ли колко рядко една жена излиза с мъж, който я слуша? Ама истински, без да се преструва?
Ни в клин, ни в ръкав Сайръс се почувства длъжен да защити своите събратя от силния пол.
— Сигурно си излизала с неподходящи мъже.
Юджиния се смръщи.
— Сигурно. При всички положения на третата среща започнаха да ме гризат съмнения. А на четвъртата вече знаех, че трябва да скъсам с Давънтри.