— А той… — поде Сайръс, но спря насред думата, за да помисли как по-тактично да зададе въпроса. — Той беше ли агресивен?
— Не, постигаше своето с обаяние, а не с агресивност — отвърна хладно младата жена. — Но към края на връзката ни вече ми се струваше, че няма да се спре пред нищо, ще прибегне и до насилие, за да постигне целта си.
Сайръс усети как мускулите на раменете му се изопват.
— Той каза ли ти, направи ли нещо, от което да съдиш, че може да прибегне и до насилие?
— Не. Не съвсем — отвърна Юджиния: и обвила ръце около тялото си, закрачи още по-бързо. — Но ме наблюдаваше някак особено, когато си мислеше, че не го виждам. Студено и пресметливо. Беше трудно да го забележа, защото, усетеше ли, че съм извърнала очи към него, начаса пускаше в действие чара си. Когато се опитах да го обясня на Нели, тя заяви, че съм откачила. Не, всъщност каза, че ревнувам.
Сайръс нямаше друг избор, трябваше да научи всичко докрай.
— Спала ли си с Давънтри?
Тя го погледна отчаяно.
— Ти имаш ли изобщо представа какво е това тактичност? На всяка цена да ми съобщиш, ако решиш някой път да я проявиш, да не би да не забележа.
— Извинявай. Не знаех как по-тактично да те попитам. Въпросът си е деликатен.
— Да, деликатен е. Дори и да бях спала с Давънтри, нямаше да ти кажа — вдигна тя очи към покрития с огледала таван. — Но тъй като не съм спала, вероятно няма да навреди да ти съобщя, че връзката ни не стигна чак дотам. Остана си професионална.
— Ясно. И ти скъса с Давънтри, защото реши, че той е като пиявица.
— Не ми харесваше да се чувствам използвана.
— Влизам ти в положението.
Юджиния спря пред една голяма витрина и погледна златисто-черната стъклена кана в нея.
— Но да ти призная, не мисля, че щеше да се получи нещо, дори и той да ме привличаше.
— Защо?
— Защото Давънтри предпочиташе художничките. Жените като Нели. За кратко бе мил и чаровен с мен колкото да изсмуче всичко, каквото знам за стъклото от IV век. Но инак не ме намираше за особено интересна — допълни тя и се вторачи напрегнато в златисто-черната кана. — Като жена.
Сайръс се вгледа в извивката на тила й и усети как го плисва желание.
— Струва ми се невероятно, че не е искал да те прелъсти.
Юджиния го погледна многозначително.
— Не че ти си щяла да се поддадеш.
— Благодаря ти за доверието — подсмихна се младата жена.
— Винаги съм на твое разположение. Но имам още един личен въпрос.
— Точно от това се опасявах.
Сайръс въздъхна тежко.
— След като Давънтри е бил такъв чаровник и вие двамата сте имали толкова допирни точки, как си успяла да прогледнеш за истината и не си била заслепена от блясъка на неговото съвършенство?
— Интуиция — отвърна Юджиния. — Нямам равна, когато става дума за фалшификати.
В пет часа същия следобед младата жена остави лъскавата хромирана слушалка върху телефонния апарат и погледна Сайръс.
— Ронда Прайс пак не отговаря.
— Вероятно още не се е върнала на острова — отвърна Сайръс, който наблюдаваше през остъклената стена как дъждовните облаци пъплят над залива.
— Последният за днес ферибот е в шест часа.
— За да си добър частен детектив, трябва да се запасиш с търпение.
Юджиния забарабани с пръсти по страничната облегалка на фотьойла.
— Не разполагам с цялото лято, за да разбера какво става тук.
— Това е едва четвъртата ни вечер на острова — напомни Сайръс.
— А единственото, което успях да установя със сигурност, е, че някаква жена на име Ронда Прайс се опитва да пробута картините на Нели за свои.
— Ти все пак имаш по-голям късмет, отколкото аз. Не съм стигнал доникъде — рече детективът и се извърна към нея. — Мен ако питаш, и двамата имаме нужда от почивка. Предлагам ти да се поразходим, с джипа из острова, а после да вечеряме в града.
— Къде ще вечеряме? — попита Юджиния и се ядоса, че го е казала толкова троснато. — Това тук не е Сиатъл. Преброих в градчето всичко на всичко два ресторанта, единият от които е «Неонов залез». Кракът ми няма да стъпи там. Не предлагат нищо друго, освен стари понички и мазни хамбургери.
— Значи остава рибарската хижа на пристанището. Предложението му беше разумно и тя го знаеше.
— Нямам нищо против. Може би ще ни се отрази добре тази вечер да се махнем оттук. Обичам стъклото повече от всеки друг и като архитектура къщата е интересна, но дори на мен ми идва множко да стоя непрекъснато в нея.
— Да, това е безспорно.
Кой знае защо, тези думи разсмяха Юджиния.
— Е, не е чак толкова лошо. Хайде да тръгваме към града! — възкликна младата жена и докато ставаше от фотьойла, й хрумна нещо. — По пътя можем да се отбием до къщата на Ронда Прайс.