— А, без тия! — погледна я нервно Сайръс. — Избий си го от главата, ако си си наумила, че ще ти помогна да проникнеш в къщата с взлом, за да поразгледаш.
— И през ум не ми е минавало — погледна го Юджиния с разширени очи. — Просто реших, че може би ще я заварим вкъщи и тя се е прибрала, но не вдига телефона.
— На друг ги разправяй тези!
— Винаги ли си толкова мнителен? — попита тя.
— От занаята е.
В осем и половина същата вечер Юджиния реши, че вече изобщо не е кисела и раздразнителна. Седеше със Сайръс на прикътана маса до приличните на витрина прозорци в ресторанта при кея и дояждаше с неописуем апетит последните пържени миди в чинията.
— Добре де, признавам си! — рече тя и остави вилицата. — Хубаво се сети да дойдем тук. Добре, че се измъкнахме за малко от къщата, макар и да не ми разреши по пътя да се отбием в къщата на Ронда Прайс.
Беше разочарована, че той не я е подкрепил в хрумналия й план. Беше склонил да минат бавно е джипа покрай малката постройка, но не искаше и да чуе Юджиния да слезе и да хвърли едно око.
— Знаех си аз, че ще ми го натякваш до края на вечерта — каза детективът.
— Можеше да си малко по-отзивчив. Исках само да надникна през прозорците.
Очите на Сайръс блеснаха развеселено.
— Повярвай, утре сутрин ще ми благодариш.
— Пък аз си мислех, че вие, частните детективи непукисти, хич и не се колебаете да тършувате из чуждите къщи в търсене на улики.
— Онези от нас, които искат да си запазят работата и разрешителните, избягват да влизат по чужди домове и да бъдат обвинявани, че са проникнали с взлом.
Сервитьорката дойде да прибере празните чинии. След като тя се отдалечи, Юджиния се облакъти върху издрасканата маса и подпря брадичка на дланите си. Усещаше, че я гризе все по-голямо любопитство за Сайръс.
— Откога си частен детектив? — попита тя.
— Някъде от двайсет и пет годишен.
— А преди си бил ченге, така ли?
— Да.
Младата жена понаведе глава.
— Защо си се отказал от работата в полицията?
Той се поколеба.
— Не се оправям с бюрокрацията. А и не ме бива да работя с други. Предпочитам да съм сам. Искам аз да съм си господар.
— Значи предпочиташ да даваш заповеди, а не да ги изпълняваш.
— Общо взето, да — съгласи се Сайръс.
— И си регистрирал детективска фирма.
— В началото бях сам. После взех при мен Куинт Йейтс. Истински факир е с компютрите. Днес разследването до голяма степен зависи от тях. Сетне се заех да разширя фирмата. Точно тогава с мен се свърза Деймиън Марч. И той имаше фирма. Предложи ми да заработим заедно и да се опитаме да пробием на частния пазар.
— Успяхте ли?
— Не — отвърна Сайръс, а очите му проблеснаха ледено. — Кажи-речи, от самото начало знаех, че съм сбъркал. Заради Кейти се опитах да си затварям очите за някои неща. Но след половин година знаех, че на всяка цена трябва да сложа край на съдружието. За нещастие, още преди да съм предприел нещо, ни възложиха да пренесем чашата на Хадес.
— Наистина ли мислиш, че Деймиън Марч я е откраднал и е натопил теб?
— Не го мисля, сигурен съм — отсече детективът.
— А жена ти какво общо има? Защо смяташ, че я е убил Марч?
— Днес ми спомена, че Адам Давънтри е бил използвач. Вампир, който е пиел кръвта на другите, за да измъкне от тях каквото му трябва. И Марч беше същата стока.
— Тоест?
— Жена ми беше много мила. Много красива. Много тактична. Много наивна. Нямаше никакъв шанс да излезе на глава с Марч.
Юджиния се свъси.
— Пак не ми е ясно защо мислиш, че я е убил.
— Казах ти вече, тя знаеше прекалено много. Заради нея Марч можеше да се издъни. И реши да я премахне, за да не оставя свидетели.
— Но как жена ти е разбрала какво е кроял? Сигурно е видяла нещо, което не е трябвало да вижда? Чула е телефонен разговор, който е уличавал Марч?
— Не. Не съвсем — отвърна Сайръс и се вторачи съсредоточено в чашата с кафе. — Както ти обясних, той си беше използвач. Имаше нужда от Кейти, за да осъществи плана си — да открадне чашата на Хадес. Затова и я прелъсти.
Юджиния само дето не падна от стола.
— Моля? Прелъстил ли?
— Възползва се от наивността й, за да ми подложи динена кора. А когато тя вече не му е трябвала, се е отървал от нея.
От изненада младата жена направо изгуби ума и дума.
— Я чакай! Правилно ли те разбрах? Нима твърдиш, че жена ти е имала връзка с твоя съдружник, помогнала му е, станала е негова съучастница в извършеното от него престъпление и после той я е убил, за да прикрие уликите?
Сайръс я погледна свирепо.