— Марч се възползва от нея, защото тя беше добра и доверчива. Излъга я и после я унищожи.
— Била добра и доверчива, моля ви се! Толкова миличка и наивна, че не е различавала доброто от злото! Толкова нежна, че не е трябвало да се очаква да спазва съпружеска вярност!
— Какви ги дрънкаш!
— Съжалявам, че си я загубил, Сайръс. Виждам, че си я обичал много. Но се оставяш старите ти чувства към нея да те заслепят и не забелязваш очевидното. Мен ако питаш, жена ти чисто и просто те е мамела.
Той запокити салфетката върху масата.
— Хайде да си тръгваме.
— Пет пари не давам дали идеализираш нещата, но според мен жената, за която си бил женен, е била безхарактерна и мекушава и й е липсвало достойнство.
— Само да си посмяла да говориш така за Кейти!
— Поне според мен истината е такава. Къде във всичко това е верността й към теб, нейния съпруг?
Сега вече той изглеждаше опасен.
— Не знаеш какво приказваш.
— А ти изневерявал ли си й?
— Никога.
— Защо?
— Тя ми беше жена — тросна се Сайръс с пламнали от гняв очи.
— Ти си бил неин съпруг. Тя би трябвало също да ти е вярна! — подвикна Юджиния, спомнила си деня, когато баща й, й обясняваше надълго и нашироко защо е подал молба за развод. — Дори и по една или друга причина да е престанала да те обича, това не я оправдава, задето е постъпила толкова мекушаво, егоистично и непочтено.
— По дяволите, Юджиния…
— Не мога да проявявам търпимост към хора, на които им липсват чувство за отговорност и почтеност. Само като си помисля, че вече от три години търсиш под дърво и камък нейния убиец! Не виждам с какво е заслужила такава вярност.
— Само още една дума, и…
— Млъквам! — рече Юджиния и се изправи рязко усетила, че ръцете й треперят. — Извинявай, но трябва да отида до тоалетната.
— Сядай!
— Не се притеснявай, връщам се веднага. Ключовете от джипа са у теб. Нямам никакво намерение да бия толкова път и да се прибирам пеш, а се съмнявам, че на острова има таксита.
Тя се завъртя и тръгна през препълненото заведение. Не се обърна нито веднъж. Знаеше, че стори ли го, ще види върху лицето на Сайръс гняв. Усещаше го едва ли не физически — той сякаш изпълваше всичко наоколо.
«И аз съм една глупачка! Само ставам за смях! Какво ме прихвана, та се паля така? Чудо голямо, че Сайръс смятал жена си за ангелче. В правото си е да гледа на миналото, както сметне за добре. Нямам никакво право да му отнемам утехата, която намира в спомените, рече си тя.»
Постъпката й беше непростима. Юджиния реши да се извини, когато се върне на масата.
Забърза по тесния коридор с табелка «Тоалетни», намери вратата, на която пищеше «Сирени», и я отвори. С облекчение видя, че вътре няма никого. Отиде при огледалото и се погледна умърлушено:
Наистина, какво й ставаше? Беше избухнала за нещо, което изобщо не я засягаше. Никога дотогава не бе губила самообладание по този начин.
Вратата на тоалетната се отвори зад нея. Юджиния настръхна — опасяваше се, че Сайръс е дошъл да продължат и тук спора.
Но видя в огледалото дребничка слаба жена някъде към трийсетте. Беше облечена в избелели, оцапани е боя дънки и размъкнат пуловер. Дългата й кестенява коса се спускаше по гърба й и обрамчваше ъглести напрегнати черти и белезникави очи.
— Аз съм Ронда Прайс. Фенела Уийкс ми каза, че сте ме търсили.
— Да — потвърди Юджиния и се обърна. — Да, искам да поговорим. За вашата картина. Аз се казвам…
— Знам коя сте — тросна се Ронда и стисна кокалести юмруци. — Дошла съм да ви кажа да ме оставите на мира. Разбрахте ли? Не ми се говори с вас за моите картини. Не ми се говори с никого за това.
— Ама моля ви се, исках само да ви питам нещо.
— Махайте ми се от главата! Само да сте се доближили!
Ронда се обърна, отвори рязко вратата на тоалетната и изхвърча в коридора.
Юджиния не се сещаше какво друго да направи, затова се отблъсна от плота и хукна подир жената. Когато излезе в коридора, видя, че Ронда свръща наляво и побягва през изхода в дъното на ресторанта, за да се слее с нощта.
Завтече се подире й. Озова се на стария, тънещ в мрак кей. Бе застанала до боклукчийските кофи и я лъхна на развалена риба.
Чу леки тичащи стъпки. Ронда заобикаляше ресторанта отзад. Сигурно отиваше на паркинга. Юджиния може би щеше да я догони.
Нямаше никаква представа какво ще направи или каже, ако настигне Ронда, но въпреки това хукна подире й. Беше много доволна, че е с ниски обувки.
Някъде в другия край на кея екна оглушителен писък, който най-неочаквано заглъхна. След миг Юджиния чу зловещ плисък на вода. Забърза към задния ъгъл на заведението. Нямаше и следа от Ронда. Младата жена отиде в края на кея и се взря във водата. Съгледа в мъждивата светлина Ронда, която се носеше ничком по вълните. Не се бореше да изплува.