Юджиния се огледа трескаво и видя на парапета стар спасителен пояс с формата на поничка. До него се мержелееше покрита с ръжда метална стълба, спускаща се към студената черна вода.
— Помощ! — извика тя колкото й глас държи и изхлузи обувките. — Жена във водата!
Надяваше се да я чуят сервитьорите или някой, останал да спи в лодка, закотвена край кея. Нямаше време за губене. Ронда Прайс се давеше.
Грабна спасителния пояс и заслиза припряно по старата стълба, която заскърца жално под тежестта й. Чу горе на кея стъпки. Но вместо да се приближават, те се отдалечаваха в мрака.
— Чакайте! — изкрещя Юджиния. — Повикайте помощ!
Ала стъпките заглъхнаха в нощта.
Стълбата изскърца отново, метал застърга о метал. Пръчката, на която Юджиния се крепеше със сетни сили, поддаде.
Младата жена падна от един метър височина в студената вода, прорязала я като ледена светкавица.
Глава единадесета
— Е, сега вече се убедихме, че изобщо нямаш нужда от телохранител! — подметна Сайръс и спря пред облицованата с огледала камина, за да разръчка огъня с машата с къси зъбци. — Не мога да те пусна да идеш сама дори до тоалетната.
— Следващия път ще се представя по-добре, обещавам! — засмя се Юджиния над чашата с горещ чай. — Единственото, което те моля, е да ми дадеш още един шанс да ти докажа, че мога да отида сама до тоалетната и после да се върна. Честна дума, обмислила съм всичко!
— Добре поне, че ти се струва забавно. Чакай само Табита Лийбрук да научи какво се е случило!
— Предлагам да не й казваме.
Детективът въздъхна тежко.
— Права си. Защо да я тревожим!
— Освен че ще се притесни, ще почне да подпитва какво става тук — добави сухо Юджиния. — Дошла съм да описвам колекцията на Давънтри, а не да разследвам как е изчезнала Нели, Табита знае, че не аз, а ти разследваш дали е имало убийство.
— Да. Получи се голяма бъркотия. Сигурна ли си, че не ти е студено? — попита Сайръс и върна машата в поставката.
— Добре съм. Благодарение на теб не премръзнах във водата. Между другото, как успя да изхвърчиш пръв от ресторанта?
— Един от сервитьорите извика, че две жени са паднали във водата.
— И ти, естествено, начаса направи заключението, че едната съм аз.
Той бръкна в джобовете на памучния си панталон.
— Не те видях никъде и отсъдих, че би могло ти също да си изпаднала в беда. Веднага си представих как Табита Лийбрук ме пита гневна толкова сложно ли е било да те държа под око.
— А, такава, значи, била работата! — кимна младата жена, сякаш внезапно разбрала за какво й говори той. — Притесняваш се да не пострада добрата ти репутация на професионалист!
— Нека кажем, че получих вдъхновение да се движа малко по-бързо от обикновено.
Нямаше смисъл да й обяснява как се е вцепенил от ужас, когато келнерът е изкрещял за помощ. Беше разбрал, че Юджиния е в опасност, още преди да я види как се е вкопчила с една ръка в стълбата, а с другата крепи Ронда, която бе изпаднала в безсъзнание.
— Стига си се притеснявал за мен, Сайръс. Чу какво ти каза доктор Джоунс. Не се наблюдават никакви симптоми на хипотермия. Виж, Ронда наистина е пострадала. Медитейшън обясни, че тя вероятно си е ударила главата, когато е загубила равновесие и е паднала от кея; Пийсфул се съгласи с нея.
— Знам — рече Сайръс и се взря в огъня.
Не можеше да забрави, че когато е слязъл по стълбата да изтегли на кея Юджиния и Ронда. Юджиния е била премръзнала до кости и е треперела като листо. За по-малко от половин час човек можеше да си умре в ледените води на залива Пюджит.
Помисли си, че малката клиника на Медитейшън Джоунс ако не друго, то поне прилича на медицинско заведение. Беше се опасявал, че ще се озове не в лекарски кабинет, а в тънеща в мрак стая, в която се носят благовония и се виждат свещи и връзки непознати билки.
Камък му падна от сърцето, когато съгледа лъскавото оборудване, последна дума на медицинската техника, и светещите от чистота повърхности. Медитейшън дори си бе сложила над широката дълга рокля бяла престилка. На стената бе окачена и сложената в рамки диплома, удостоверяваща, че тя е завършила медицинския институт към университета на щат Вашингтон.
Лекарката бе прегледала Ронда, която още не бе дошла в съзнание, и бе повикала по телефона медицински вертолет, който да я прекара до някоя болница на материка. После бе насочила вниманието си към Юджиния, която се бе сгушила в одеялото.
Сайръс не се отделяше и на крачка от нея.