Накрая Медитейшън го бе озарила с една от дежурните си ведри проницателни усмивки и го бе успокоила, както си знаеше тя.
— Не се притеснявайте, господин Колфакс. Юджиния е добре. Аурата й е силна като вашата. Цветовете са ярки, истински и незамъглени. Единственото, от което има нужда, е да си почине хубаво нощес.
Сайръс пренесе Юджиния, както бе омотана в одеялото, на предната седалка на джипа и чу тътена на витлата на хеликоптера. Още преди да е откарал Юджиния в Стъклената къща, Ронда вече бе приета в болницата.
Детективът трябваше да признае, че Юджиния наистина изглежда удивително добре. Беше си взела душ и си бе сложила бяла мъхеста хавлия. Черната й коса, кехлибарените очи и изваяните й черти изглеждаха още по-прелестни на фона на снежнобялата хавлия и сякаш направената от кристал стая.
— Ти спаси живота на Ронда Прайс — отбеляза Сайръс. — Дали ще ти бъде благодарна?
— Съмнявам се. Преди да изтича на кея, ми заяви недвусмислено, че не иска да си има нищо общо с мен — свъси се Юджиния. — Няма да мога да поговоря с нея, докато не я изпишат от болницата. Ами ако тя не се върне на острова?
Сайръс застана на прозорците и се загледа в нощта.
— Дори и да духне, ще ти я намеря.
— Обещаваш ли?
— Да. И аз искам да й задам някои въпроси.
— Какви въпроси? — побърза да попита младата жена. — Нали твърдеше, че догадките ми за Нели са си чисти фантасмагории, плод на свръхразвитото ми чувство за отговорност!
— Обещах да ти помогна и ще го направя — заяви детективът, като се обърна и я посочи с пръст. — Но само ако не вършиш на своя глава разни глупости, както снощи. Разбра ли?
— Не съм вършила нищо на своя глава. Просто се получи така.
— Да де! Защо ли при теб все се получава така?
— Слушай, Сайръс…
— Не биваше да се разправяш с Ронда, при това сама. Нямаш представа как се разпитват хора, които имат нещо за криене. Какво те прихвана да го правиш?
— Нямах друг избор — изтъкна Юджиния. — Не аз, а тя ми се нахвърли, забрави ли?
— Все ми е тая коя е започнала първа. Знам само, че в крайна сметка и ти си се озовала заедно с Ронда във водата. И си се изложила на голяма опасност.
— Да, Ронда беше в опасност, но не и аз.
— Така ли? Когато си й се притекла на помощ, е могло и теб да те ударят по главата и също да изпаднеш в безсъзнание. Кеят беше хлъзгав от дъжда, изсипал се снощи — добави той и най-неочаквано замълча.
Това беше налудничаво. Той драматизираше нещата и го съзнаваше. Виж, не бе съвсем наясно защо го прави. Смаян усети, че пак, както по време на вечерята, му ври и кипи отвътре.
Запита се мрачно какво ли у Юджиния го изважда от равновесие. Тя имаше дарбата да подкопава самообладанието, както никой преди нея.
— Стига си ми чел лекции, Сайръс, тази вечер не ми е до това — прозина се Юджиния. — Нямам сили за разправии. Ако искаш, ще продължим утре сутринта.
— И на мен не ми се спори — протегна той бавно ръце. — Но държа да си изясним фактите.
Младата жена оброни глава върху облегалката на канапето и загледа Сайръс с премрежени очи.
— Чу ме, когато обяснявах на заместник-шерифа Пийсфул какво точно се е случило.
— Друг път съм те чул. Разказа му съкратения, опростен вариант.
— Съкратеният, опростен вариант ли?
— Ами обясни му, че си искала да поговориш с Ронда за нейните картини, а тя ти е казала, че не й се приказва. А после се е обърнала и без видима причина е хукнала навън. Помниш ли?
— Но наистина се случи точно това — свъси се Юджиния. Така и не успях да отворя дума за Нели. Ронда ми се тросна да съм я оставела на мира и хукна като попарена. Аз изтичах подире й. Щом излязох на кея, спрях, защото не я видях. После чух писъка и как нещо пада във водата.
Сайръс се почеса по тила.
— Докато беше в кабинета на Медитейшън, поговорих със сервитьора, който е видял как ти и Ронда излизате тичешком през страничната врата. За щастие потвърди, че Ронда се е скрила в мрака преди теб и че ти си стояла точно при изхода, така че той те е виждал добре, когато тя е изкрещяла в другия край на кея.
Юджиния го погледна озадачено.
— За какво намекваш? Какво толкова, че е потвърдил всичко това?
— Това опростява нещата — сви рамене детективът.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че не си се сбила с Ронда в края на кея и не си я бутнала във водата — погледна я отчаян той.
Младата жена го зяпна, разбрала за какво й намеква.
— Божичко! Нима според теб някой си е помислил, че съм я бутнала в морето?
Сайръс отпусна ръка върху полицата над камината, зад която имаше огледало.
— А защо според теб заместник-шерифът ти задаваше в клиниката всички тези въпроси?
— Я не се занасяй! — рече Юджиния с блеснали от гняв очи. — И през ум не ми е минавало, че той е могъл да си помисли такова нещо.