— Някои дори ще кажат, че прекалявам в стремежа да не се поддавам на слабостите си — свъси се тя.
— Кои?
— Ами някои мои бивши гаджета.
— Обзалагам се, че са страхливци.
— Сигурно си прав — усмихна се младата жена. — А ти как стана толкова силен — попита тя вече сериозно.
— Защо реши, че съм силен?
— Усещам го. Излъчваш сила и мощ точно както античното стъкло.
От ведрия й спокоен глас го обзе странно чувство. Разговорът ставаше все по-причудлив. Той никога не бе говорил така с жена. Всъщност с никого.
— Звучиш ми като Медитейшън Джоунс с нейните дрънканици за аурата — изръмжа Сайръс.
Юджиния подви нозе под белия халат и подпря брадичка на скръстените си ръце. На светлината на огъня в камината очите й приличаха на дълбоки грейнали златни вирове.
— Ти сам си определяш правилата и после се придържаш към тях. Не ги престъпваш, когато ти отърва. А за това се иска сила.
— Правила ли?
— Жена ти те е предала, но тя си остава твоя съпруга — поясни Юджиния, без да трепва. — Чувстваш се длъжен да отмъстиш за смъртта й, макар че тя ти е изневерила. Следваш своя си кодекс. Е, някои биха го нарекли добро оправдание за обзелата те натрапчива идея.
— А ти как го наричаш? — смръщи се Сайръс.
— Достойнство. Пример за сила, както я разбираш ти.
Той си пое дълбоко въздух, за да се успокои и да разсее напрежението, сковало цялото му тяло.
— Някои биха казали, че и решимостта, с която си се заела да установиш какво точно се е случило на Нели Грант, е натрапчива идея.
Юджиния се взря в лицето му.
— А ти как ще го наречеш?
— Проява на отговорност. На вярност. И чест. И ти се придържаш към правилата, които сама си си наложила, нали? Които си определила в деня, когато си се зарекла да не бъдеш слабохарактерна като баща си.
Младата жена се подсмихна многозначително?
— А хрумвало ли ти е, че такива като нас с тебе не са пригодени към съвременния свят?
Сайръс се върна при канапето, застана пред Юджиния и се взря в нея.
— А на теб хрумвало ли ти е, че между нас има повече допирни точки, отколкото си мислеше в началото?
— Прав си — потвърди тя и също се вгледа в очите му. — Но онова, което ме притеснява в момента, е, че непрекъснато ти се извинявам. Първо, защото оспорих качествата ти на професионалист, тази вечер пък, защото злослових срещу Кейти.
— И защо това те притеснява?
— Ако в една връзка единият непрекъснато се извинява на другия, значи е нарушено равновесието.
Сайръс се подпря с коляно на канапето и се наведе съвсем близо до Юджиния — още малко, и да я целуне.
— Надявах се все някога да употребиш тази дума.
— «Извинявам се» ли?
— Не, «връзка».
— А, тази ли!
Тя обви длани около врата му и допря лекичко устни до неговите. Сайръс изпъшка: мълчаливата й покана му действаше на сетивата по същия начин, както огънят — на наръч сухи съчки. Притисна я бавно към облегалката на канапето и допря устни до нейните.
Тя пророни нещо, което Сайръс така и не разбра, и впи ненаситно пръсти в раменете му. Сайръс усети как телата им излъчват топлина. Обхвана главата й с длани и започна да я целува още по-страстно. Двамата се свлякоха на канапето.
Когато свободното им падане бе омекотено от възглавничките, Сайръс се озова върху Юджиния. Усети колко стегнато и прелестно е тялото й. Коланът на хавлията се бе разхлабил и сега се; виждаха нежните извивки на налетите й гърди. Сайръс се понадигна колкото да махне халата. Юджиния провря длани под ризата и разпери пръсти върху гърдите му.
— Сигурно не бива да го правим.
— Нали искаше да се отдам на авантюристичния дух и на спонтанността?
— Спонтанността и авантюристичният дух са едно, опасното поведение — съвсем друго.
— Не се притеснявай — въздъхна той тежко, усетил допира на дланите й върху голата си кожа. — Ще се погрижа за всичко. Имам в джоба презерватив.
— Говорех ти за друга опасност — прошепна младата жена.
После го целуна по рамото.
Той усети зъбите и езика й. Стисна очи с надеждата да си възвърне самообладанието. Сетне, решил, че вече е по-спокоен, се наведе и захапа с устни зърното на дясната й гърда.
— Сайръс! — простена Юджиния, после въздъхна и приседна на канапето.
Той я прегърна през кръста и двамата се търкулнаха — паднаха от ниското канапе върху дебелия килим. Този път отгоре бе Юджиния. Тя разкопча ризата му и го зацелува ненаситно и страстно по гърдите. Сайръс се засмя тихо и прегракнало.
— Какво се опитваш да направиш? Да ме изядеш жив ли?
— Страх ли те е?
— А, не — отвърна той, прокара пръсти по изящния й гръб и я замилва по стегнатото заоблено дупе. — Само исках да видя дали знаеш, че трябва да се редуваме.