— Нямам нищо против — каза Юджиния и впи устни във врата му.
Плисна го възбуда. Сайръс видя, че халатът се е разтворил и отдолу се виждат дългите й нозе. Огледа Юджиния, която бе върху него. Беше като изваяна. Но не дръзка и предизвикателна, а изтънчена и прелестна, с добре оформени гърди, тънко кръстче и женствени хълбоци, при вида на които му се прииска да я помилва.
— Красива си — простена задъхано.
Юджиния застина. Виеше й се свят.
— Благодаря. Ти също.
— Намираш ме красив ли? — усмихна се лукаво Сайръс.
— Да — потвърди тя и също се усмихна бавно и прелъстително. — Както се изразяваме ние от музеите, истинско произведение на изкуството.
— Да не намекваш, че ти приличам на прелестна стъклена ваза?
— А, не — отрече Юджиния и усмивката й помръкна. — Стъклените вази са чупливи, ако ги натиснеш. Нещо ми подсказва, че на каквото и напрежение да си подложен, ти няма да се огънеш.
Сайръс съгледа в очите й неприкрита сласт. И разбра, че тя също го желае.
Пресегна се и я помилва. Пръстите му се плъзнаха през тъмното свилено гнезденце и той усети, че Юджиния вече е мокра и топла. Много, много мокра и топла.
— Взимам си думите обратно — каза Сайръс. — Ти си не просто красива. Ти си невероятна.
Юджиния го целуна.
— Благодарение на теб.
Той знаеше, че няма да издържи още дълго. Смъкна ципа на панталоните и извади от задния джоб презерватива. Сайръс имаше чувството, че ще се пръсне. Надигна се, прегърна я и я сложи да легне по гръб.
— Хайде! — прошепна младата жена и пак се протегна.
Той бе изненадан колко тясна и стегната е.
— О, Господи — пророни тя.
Ала не се доизказа и пак застена. Щом Сайръс я облада, тя впи нокти в гърба му и вдигна колене.
Колкото и да бе изненадан, той бе дваж по-стъписан, когато след малко тя извика и се разтресе в обятията му от мощен оргазъм. Ала Сайръс бе онемял от възбуда и не успя да я попита нищо.
— Добре ли си? — рече, когато отново бе в състояние да си поеме дъх.
— Хм… — отвърна тя със стон като мъркаща котка.
— Накрая изкрещя — каза Сайръс. — Не съм ти причинил болка, нали?
— Не. Просто бях малко учудена, това е всичко. Винаги съм се питала какво ли е да свършиш без вибратор.
Сайръс знаеше какво е другите да имат нужда от теб. Разбираше го. Това чувство му беше познато. Баба му и дядо му, клиентите, Кейти, Рит, Мередит — всички те имаха нужда от него.
Но до тази вечер той не знаеше какво е да си желан.
Глава дванадесета
— Нещо ново, Куинт? — попита Сайръс и стиснал телефонната слушалка между лявото си рамо и ухото, продължи да нанася върху бузите си пяната за бръснене.
Преди десет минути Юджиния бе станала от леглото му и бе отишла в своята стая. Сигурно вече беше под душа. Ако не беше скочила от леглото веднага след като се бе събудила и не бе хукнала към коридора, той може би щеше да намери начин да я убеди да се изкъпе в неговата баня.
Но всичко им предстоеше тепърва.
Най-малкото той се надяваше да е така. Предната нощ не им бе останало време да обсъждат близкото бъдеще.
Денят беше мрачен и сив, но Сайръс се чувстваше прекрасно, все едно се бе събудил на окъпан в слънце тропически плаж. Взря се в отражението си в огледалото и видя, че се хили като глупак. Реши днес да си сложи ризата на зелени и алени палмички. Беше му една от любимите.
— Да не съм те събудил? — попита Куинт.
— Не — отвърна Сайръс и взе самобръсначката.
— Притеснявах се да не те измъквам от топлата постеля — засмя се весело и цинично неговият подчинен.
— Вече бях станал.
— Как е там при теб? Нещо интересно?
Сайръс започна да се бръсне.
— Зависи какво разбираш под «интересно».
— Погаждате ли се с госпожица Суифт?
— Не ти плащам, Куинт, за да си вреш носа в личния ми живот.
— Знам, знам. Плащаш ми, за да си вра носа в личния живот на другите — отвърна вече без заядливи нотки Куинт.
— Всъщност ти се обаждам тъкмо заради това. Заради личния ти живот.
Усмивката на Сайръс помръкна.
— Какво си открил? Нещо за този случай ли?
— Не. Няма нищо общо със случая — рече Куинт и се поколеба. — Става дума за файла «ZEC».
Сайръс застина, както държеше самобръсначката.
— Сигурен ли си?
— Повече от сигурен. Нали помниш, преди няколко години ме накара да заложа капани.
— Е?
— Единият щракна. Тази сутрин, когато включих компютъра, видях във файла червена лампичка.
Сайръс остави много внимателно самобръсначката. Файлът «ZEC» съдържаше цялата информация, с която той разполагаше за баща си Закъри Еланд Чандлър II.
Преди няколко години, след като бе установил със сигурност, че Чандлър му е баща, бе помолил Куинт да създаде система, чрез която да разбере веднага, ако Чандлър тръгне да го търси.