Не бе сигурен, че изгаря от нетърпение да се срещне очи в очи с Чандлър, знаеше обаче едно: че не иска той да го сварва неподготвен. Искаше да е предупреден, за да е господар на положението…
Бяха заложили «капаните», но години наред не се беше случило нищо. Чандлър така и не го бе потърсил.
До днес.
Беше малко вероятно след толкова време 3. Е. Чандлър най-неочаквано да е решил да издири сина си, за когото не бе се сещал с години. Явно нещо друго бе задействало заложения в компютъра «капан».
Дали баща му не бе починал?
Сайръс се вцепени.
Не, той щеше да научи. Закъри Еланд Чандлър II все пак беше прочут политик. Изведнъж Сайръс се сети, че откакто е на остров Фрог Коув, изобщо не е слушал новини.
— Сайръс! — извика притеснен Куинт. — Там ли си?
— Тук съм — той вкопчи пръстите на едната си ръка в ръба на мивката, а е другата намести телефона. — Разкажи ми за тази твоя червена лампичка.
— Направо няма да повярваш. По всичко личи, че някой е пратил в Секънд Чанс Спрингс частен детектив, който да поразпита за семейството ти. Детективът е нает от личния адвокат на Чандлър.
«Значи подпитва», помисли си Сайръс.
— А самият Чандлър добре ли е?
— Разбира се. Поне не съм чул да е зле. Какво да правя?
— Нищо — значи Чандлър не беше мъртъв. Бе пратил човек да поразучи. В Секънд Чанс Спрингс. — Бъди нащрек и следи развоя на събитията. Обади ми се незабавно, ако има нещо ново.
— Добре! — известно време Куинт мълча, сетне попита: — Нали не се притесняваш заради тази история?
— Не. Но ти бъди нащрек. И ми съобщи, ако частният детектив продължи да подпитва — нареди Сайръс и затвори.
Гледа се в огледалото минута-две, после вдигна самобръсначката към лицето си.
След толкова години Закъри Еланд Чандлър II бе наел човек, който да открие сина му. Другият му син.
— Защо ли? — попита Сайръс зеленоокия мъж в огледалото. — И защо точно сега?
Глава тринадесета
— Ако ще ми мърмориш, върни се в къщата — каза Юджиния. — Все ще се справя и сама.
— Не ти мърморя. И си го избий от главата, че ще те оставя да се навърташ сам-сама около къщата на Ронда Прайс. Казвам ти само, че е опасно и трябва да си отваряме очите на четири.
— Добре, добре, ще си ги отваряме. Стига си ми опявал!
Юджиния си помисли, че тази сутрин Сайръс е в странно настроение, после продължи решително нататък през елите, от които се стичаха дъждовни капки. И тя не знаеше какво е очаквала от него след нощта, която бяха прекарали заедно, но при всички положения не и той отново да се държи като сдържан уравновесен ловец.
Но волю-неволю и Юджиния трябваше да си признае, че не е в най-веселото настроение. Чувстваше се някак странно. Точно колкото странно бе и положението, в което се бе озовала.
Честно казано, и самата тя не знаеше как трябва да се чувства тази сутрин и какво трябва да изпитва. Но не бе нужно да има научна степен по психология, за да се досети, че появата на секс в трудното уравнение, което трябваше да реши на острова, неминуемо ще породи какви ли не усложнения.
Не можеше да повярва, че без изобщо да се замисля, се е поддала на това мимолетно увлечение и се е любила с мъж, който определено не беше нейният тип. Напомни си, че няма увлечения. През годините бе имала само няколко, общо взето, сериозни, старателно премислени, връзки с мъже. Никога не бе изживявала нещо, което би могло да се нарече диво увлечение.
От друга страна обаче, тя не бе срещала и мъж като Сайръс. Снощи Юджиния бе надзърнала отвъд фасадата на уравновесеността, зад която той се прикриваше. И този поглед бе потвърдил онова, която младата жена вече бе усетила интуитивно, че Сайръс е неописуемо силен.
Запита се мрачно дали той има някакви задни мисли. Взря се в него с крайчеца на окото. Пак й заприлича на пазител на закона от някогашния Див запад. С леден поглед и волева челюст, Сайръс винаги беше нащрек. Само дето още не бе извадил шерифска значка.
Юджиния се съмняваше, че тази сутрин Сайръс е толкова притеснен заради онова, което се е случило предната вечер. Знаеше, че и той като нея се е отдал на страстта. Но човек, свикнал да се прикрива зад стената от самообладание, което си налага, вероятно съжаляваше горчиво, че е допуснал някой да надзърне зад тази барикада.
Младата жена огледа непроходимата, подгизнала от дъжда гора наоколо.
— Сигурен ли си, че не сме сбъркали пътя?
— Да.
Тя бръкна още по-надълбоко в джобовете на шушляковото яке. Каза си, че планът им е съвсем простичък: бяха решили да спрат джипа по-надалеч от къщата на Ронда Прайс, за да не ги забележат, и после да минат през гората. Но веднага щом пътят се скри от погледа й, на нея започна дай се струва, че са се загубили.