— Май трябваше да вземем карта — рече Юджиния.
— Не ни трябва карта.
Тя пак се огледа още по-тревожно.
— Божичко, колко много дървета. Не знам в каква посока се движим.
— Не се притеснявай. След няколко минути сме там.
— Всяка година хора се губят в гората. И после не ги намират.
— Все пак сме на остров — развесели се Сайръс. — При това малък. От най-високата точка теренът се спуска към морето. Дори и да се загубиш, трябва да вървиш все надолу. Рано или късно ще излезеш на пътя.
Юджиния се почувства пълна глупачка.
— Знам.
— Слушай, ако размислиш…
— Няма да размисля.
— Добре тогава. Продължаваме нататък.
Юджиния реши, че няма да е зле известно време да си затваря устата. И бездруго от нея излизаха само глупости.
След малко пред тях изникна й къщата, самотна и порутена — би трябвало да й се стори романтична и прелестна, но кой знае защо, й навяваше само мъка и тъга.
Сайръс спря в началото на поляната.
Юджиния също застана до него и погледна малката къща. Прозорците бяха мръсни, пердетата — избелели и опърпани. Дървените трупи плачеха за потягане. Остатъците от нисък каменен зид подсказваха, че навремето някой се е опитал да направи подобие на градина, но както личеше, отдавна се е отказал.
— Снощи разговарях с Ронда само минута и половина, но въпреки това ми домъчня за нея — поде Юджиния.
— Виж ти! — каза Сайръс и прикрит зад кичестата ела, огледа къщурката. — И защо?
— И аз не знам. Стори ми се отчаяна. Според мен беше уплашена.
— Има защо. Страхувала се е, че ще я изобличиш.
— Да, но големият въпрос е защо се е опитала да пробута за своя картината на Нели?
Сайръс я погледна.
— Елементарно! Вероятно я няма никаква като художничка. Намерила е картините на Нели, рекла си е, че тя вече не е между живите, и е решила да каже, че ги е нарисувала тя.
— Може би. Няма смисъл да стърчим тук. Хайде да влезем и да потърсим другите две картини от поредицата «Стъкло» на Нели. Ти тук си спецът. Как ще проникнем?
— По възможно най-лесния начин — поясни детективът. Тръгна пръв — движеше се нечуто между дърветата, докато двамата с Юджиния не излязоха в задния двор на къщата. Входната врата бе охранявана от купчина дърва за огрев, от очукана пластмасова боклукчийска кофа и един маркуч.
Сайръс изкачи дървената стълба и почука. Юджиния се смръщи.
— Нали знаеш как се отварят ключалки?
В хладните му очи проблеснаха развеселени пламъчета. Той извади от джоба си носна кърпа.
— Първо ще опитаме по лесния начин.
Сложи парчето плат върху ръкохватката и я завъртя. Юджиния го загледа, смаяна, че вратата се отваря навътре.
— Не е заключено.
— Нали чу какво ни обясни заместник-шерифът Пийсфул онази нощ, когато намерихме стария Ленард? Тук почти никой не си заключва вратата — Сайръс надзърна вътре. — Има ли някой?
През отворената врата ги лъхна тягостна тишина. Сайръс почака още малко. Беше застинал, сякаш се мъчеше да долови нещо, което не чува никой друг. Юджиния чакаше все по-притеснена.
— Защо не влизаш?
— Искам да се уверя, че сме сами — поясни детективът и прекрачи прага.
Младата жена го последва бързо.
— Не се докосвай до нищо — предупреди я Сайръс.
— Няма, обещавам — отвърна тя и огледа мъничката кухня.
В нея имаше допотопна печка, хладилник, който бе още по-вехт и от печката, и олющена мивка. Линолеумът върху пода беше мръсен и раздран.
— Няма що, чудна атмосфера! — рече Юджиния.
— И долнопробна.
— Да, и долнопробна — младата жена го погледна — не знаеше какво да предприеме оттук нататък. — Откъде ще започнем?
— Ти кажи! Нали ти държеше да влезем!
— Не съм го правила никога — погледна го тя умолително.
— Дръж се за мен, млада госпожице, и ще изживееш какви ли не нови приключения! За пръв път без вибратор, а?
Юджиния усети как я плисва топла вълна. Знаеше, че се е изчервила като рак. Дотук бяха надеждите й, че той не е чул нейната забележка, която не можеше да бъде наречена особено изтънчена.
— Според мен е най-добре да започна от ателието — рече тя. — Всеки художник, дори и некадърният, си има ателие.
— Добре. Но отваряй само с това вратите и чекмеджетата — той й метна носната кърпа. — Така и така съм тук, ще хвърля едно око на документите на Ронда. Дано тук извадя по-голям късмет, отколкото с Давънтри.
Юджиния погледна кърпата.
— С какво ще работиш?