— С това — отвърна детективът и извади от джоба си чифт прозрачни пластмасови ръкавици, които запукаха, докато си ги слагаше.
— Понякога ме плашиш — измери го с поглед Юджиния.
— Взаимно е.
Сайръс влезе в малката всекидневна. Юджиния го последва.
— Какви документи очакваш да откриеш у човек като Ронда Прайс?
— Всеки пази някакви документи — поясни детективът и спря насред стаята. — Сметки за телефон, кредитни карти, банкови извлечения. В съвременния живот документите са точно толкова нужни, колкото храната и покривът над главата. Не можем да минем без тях. А те винаги оставят някакви следи.
— Както документите, удостоверяващи произхода на някое произведение на изкуството ли?
— Точно така — потвърди детективът и я стрелна с очи.
Юджиния огледа предната стая и вехтите мебели в нея. При прозореца имаше статив. До него се виждаше поставка, върху която бяха наредени тубички акрилна боя. Имаше и две бурканчета от майонеза с пет-шест четки. Ателието на Ронда Прайс.
До стената бяха подпрени няколко платна. Младата жена се насочи най-напред към тях — питаше се дали ще и провърви още сега. Прехвърли ги бързо и начаса се увери, че няма да й бъде толкова лесно, както си е мислела. Върху никоя от картините нямаше и следа от таланта на Нели.
— Беше прав, когато каза, че Ронда вероятно я няма никаква като художничка. Нищо чудно, че Фенела Уийкс изтъкна картината, която съм купила, че бележи нов етап в творчеството й.
Сайръс разгледа картината. Юджиния също се взря в лошо нарисуваната абстрактна сцена, състояща се от бозави цветове и безсмислени форми. Художничката очевидно не притежаваше никакъв усет към светлината, обемите и перспективата.
— Като опитна галеристка, виждала и по-ранни картини на Ронда, Фенела би трябвало да забележи разликата в техниката и новата тематика.
— Мен ако питаш, тя е знаела, че картината, която ти е продала, не е на Ронда — каза Сайръс и отвори едно от чекмеджетата на очуканото бюро при прозореца. — Не изключвам двете да са се споразумели.
Юджиния веднага вдигна глава.
— Искаш да кажеш, че Фенела се е съгласила да продаде картината, да вземе половината пари и да не пита нищо Ронда?
— А защо не?
Младата жена се замисли.
— Логично е, но сумата не беше голяма. Купих картината на Нели за някакви си триста долара.
Детективът огледа многозначително порутената къща.
— Човек, който живее в такъв дом, ще се израдва и на триста долара.
— Така си е. Особено пък, ако, освен всичко останало, Ронда е и наркоманка. Знаеш ли, Сайръс, мисля, че няма да е зле да поговоря още веднъж с Фенела.
— Безсмислено е. Тя ще отрича да е знаела, че картината не е на Ронда. Ще се прави на вода ненапита, дори ще твърди, че са я преметнали. Все пак не си я хванала да продава фалшифициран Сезан или Пикасо. Никой няма да го прави на въпрос, че е продала картина на Нели.
— Освен приятелката на художничката.
Сайръс прехвърли тестето телефонни сметки, които бе открил.
— Да де, но приятелката на художничката не разполага с никакви доказателства, че картината, която е купила в галерия «Полунощ», е рисувана не от Ронда, а от друг. Още един безплатен съвет. Помисли хубавичко, преди да атакуваш някого с обвинения, които няма как да докажеш. От собствен опит знам, че в такива случаи хората подскачат като ужилени.
— Ох, да му се не види! Прав си — каза Юджиния и отново облегна картините върху стената. — Чувствам се в задънена улица. Толкова много въпроси и нито един отговор!
— Така е в началото на всяко разследване — успокои я детективът.
— Как издържаш? На мен ми се струва, че ще полудея.
— Свиква се. Майката му е да си търпелив. Да се запасиш с много, много търпение.
Младата жена си спомни как е споделил с нея, че вече три години издирва чашата на Хадес.
— Аз не съм от търпеливите.
Сдържаният, отчужден израз в очите на Сайръс помръкна отново, изместен от едва загатнато изнервящо мъжкарско задоволство.
— Забелязах — каза детективът.
Юджиния знаеше, че в този миг той си е спомнил колко разпалено и страстно е откликнала тя на милувките му предната вечер. «Достойнство!», напомни си младата жена, за да си вдъхне смелост. Трябваше да направи всичко възможно, за да не загуби самообладание. И тя можеше да се държи хладно и овладяно като Сайръс. Нарочно се обърна с гръб към него.
Тръгна по малкия коридор и влезе в тясната спалня. Обзавеждането се свеждаше до старо легло, изтъркан килим и паянтова тоалетка. Младата жена застана на четири крака и надзърна под леглото. Но не видя нищо друго, освен купчина стари списания за изобразително изкуство и валма прах.