Изтупа си ръцете, изправи се и отиде при гардероба. Отвори го с носната кърпа и видя няколко изцапани с боя ризи и два чифта избелели дънки.
В чекмеджетата на тоалетката имаше бельо, чорапи и няколко сгънати пуловера.
Отвратена, Юджиния реши да се откаже, когато съвсем случайно погледна зад тоалетката и зърна черна метална рамка, която просветваше мъждиво. Плисна я вълнение.
— Сайръс!
Той дойде и застана на вратата.
— Намери ли нещо?
— Тук има картина — обясни Юджиния, сетне провря длан зад тоалетката и се опита да хване с кърпата рамката. — Съществува само една причина Ронда да я сложи тук.
— Да, това, общо взето, е очевидно.
Ироничният му тон я подразни.
— За какво намекваш?
— Ами ако исках да скрия картина, лично аз щях да намеря по-тайно място. И нямаше да я сложа там, където за пет минути ще я открие всеки.
— Забравяш, че Ронда не е имала намерение да я крие. Най-малкото за дълго. Смятала е да продаде и тази картина като своя — натърти Юджиния и извади платното. — Предполагам, че я е сложила тук временно, след като я е задигнала.
Обърна картината към Сайръс, за да я разгледа.
— Права си за едно. Дори аз, непрофесионалистът виждам, че е на приятелката ти Нели.
Юджиния се вгледа в трите емайлирани флакончета, нарисувани върху неоновозелен фон. Творбата бе пропита от тънкия усет към светлосенките, запазена марка на Нели.
— Още предмети от колекцията на Давънтри.
— Разпознаваш ли ги? — свъси се детективът.
— Да. Три от венецианските стъкленици от XVIII век. Видях ги вчера — отвърна младата жена и се наведе още по-близо до картината. — Погледни, върху тази все още стои подписът на Нели. Ронда не е успяла да го заличи и да сложи на негово място своя.
— Е, оказа се права. Както личи, Ронда си е присвоила най-малко две картини на Нели Грант.
— А третата от поредицата е в моя апартамент. Това означава, че ни остава да намерим още само една — заключи Юджиния и забарабани с пръсти по рамката. — Веднага щом изпишат Ронда от болницата, ще я попитам как я мисли тая работа. Тя знае нещо, Сайръс. Сигурна съм. Но се опасявам, че след като излезе от болницата, няма да дойде повече тук.
— Казах ти вече, дори и да не се върне на острова, ще я издиря.
— Знам, но…
— Май не разчиташ особено на моите дарби.
Тя поруменя.
— Вече ти се извиних за подмятанията по този въпрос.
— Няма страшно, вече свикнах да правиш самочувствието ми на салата.
Юджиния усети, че е стиснала зъби.
— Защо да си кривим душата, Сайръс? Склони да ми помогнеш, защото искаш да ти съдействам. Но не скри, че единственото, което те интересува, е чашата на Хадес.
Очите му помръкнаха и в тях се мярна хлад.
— Разбрали сме се нещо — рече така, че думите му прокънтяха като късчета стъкло, остри и опасни.
Младата жена потрепери.
— Извинявай — промълви тя сковано. — Не съм и намеквала, че се съмнявам в думата, която си дал.
Ядоса се, че за кой ли път му се извинява.
— Какво, да не искаш да го напиша черно на бяло? — тросна се детективът.
Сега вече страните й пламтяха.
— Стига си говорил за това. Не исках… По дяволите. Хайде да сменим темата!
— Нямам нищо против.
Юджиния имаше чувството, че се е отървала на косъм. Ето какво се получаваше, когато човек смесва работата със секса! Отношенията й със Сайръс се бяха усложнили неимоверно. Сега тя дори не можеше да му се ядоса както преди да се люби с него. Младата жена си пое дълбоко въздух.
— Хрумна ми нещо. След като Ронда е познавала Стъклената къща толкова добре, че е знаела къде са картините, дали не е видяла и нещо друго, случило се там?
— Възможно е.
Двете думи, изречени през шепот, накараха Юджиния да застане нащрек. Тя впи поглед в Сайръс. Очите й бяха по-студени, отколкото преди миг.
— Не ми казвай, нека се досетя сама — рече тя предпазливо. — Питаш се дали Ронда не би могла да те насочи към чашата на Хадес.
— Да, хрумвало ми е и това.
— Виж ти! — възкликна тя.
«Нищо чудно, че с такова желание се хвърли да ми помага да проследя Ронда Прайс» — помисли мрачно младата жена. Пътищата, водещи към конкретните цели на всеки от тях, отново се бяха преплели.
Сайръс я погледна.
— Вместо да умуваш защо точно съм решил да ти помогна, защо не обмислиш още една вероятност?
— Каква?
— Това е само предположение, но ако Нели Грант не е мъртва? Ако е жива и се е сдушила с Ронда?
В началото й се стори, че не го е разбрала.
— Какви ги говориш?
— Островът е малък. Всички художници тук са ходели на купоните на Давънтри. Съвсем логично е да предположим, че Нели и Ронда са се познавали.
— Да, но какво общо има това? Властите твърдят, че Нели е мъртва.