— И Ронда ли ходеше по купоните?
— Естествено! Непрекъснато висеше в Стъклената къща — отвърна Хедър. — По едно време дори ходеше с господин Давънтри. Място не можеше да си намери, когато той я заряза заради онази художничка от Сиатъл. Но не спря да ходи на купоните му.
— Значи Ронда е ходела с Давънтри — отбеляза Юджиния и скръстила ръце, загледа как пътят лъкатуши пред джипа. — Би могло да се очаква. Поредният скалп на художничка върху колана на Давънтри.
— Да. И това ни изправя пред нови въпроси.
— И безспорно, опровергава догадките ти, че Ронда и Нели са били приятелки. Келнерката намекна, че Ронда ревнувала Нели. Може би е задигнала картините, за да й отмъсти.
— Няма как да сме сигурни. Случва се хората да се сприятелят при твърде необичайни обстоятелства — стрелна я с поглед Сайръс. — Това важи и за връзки от друг характер.
Юджиния застана нащрек. Дали Сайръс не намекваше, че му се ще да поговорят за техните отношения?
— Дали да не обсъдим нещата?
Ако не друго, той поне прояви благоприличието да не се преструва, че не разбира за какво става дума.
Предпочитам да не го правим. Сигурно ще ме обвиниш, че се осланям на интуицията, но нещо ми подсказва, че ако се впуснем да говорим за това, ще си имаме големи главоболия.
Младата жена усети как я плисва разочарование.
— Може би си прав.
— Случвало ли ти се е и преди?
— Кое, да имам връзка ли?
— Да, връзка с мъж, когото смяташ за неподходящ — уточни Сайръс.
— Не.
— Това вероятно обяснява всичко.
— Какво? — свъси се тя.
— Защо си толкова нервна.
— Не съм нервна.
— Както навремето казваше дядо ми Боу, държиш се като котка, чиято опашка се е заклещила на вратата на празника Вси светии.
— Не съм нервна.
— Нервна си, и още как. И изнервяш и мен.
Юджиния изобщо не му повярва. Не можеше да си представи Сайръс нервен. Извърна се рязко на стола и го погледна в лицето.
— Току-що каза, че е най-добре да не го обсъждаме.
— Точно така — потвърди мрачно детективът.
Тя се подвоуми, сетне се поддаде на импулса.
— А аз вмествам ли се в портрета на жените, с които обикновено ходиш?
— Не, определено не се вместваш.
— Ясно — рече Юджиния, смаяна, че тази новина й е подействала като студен душ. А уж знаеше предварително отговора. — Е, поне сме квит.
— Да — каза Сайръс. В този момент иззвъня клетъчният му телефон и той го вдигна. — Тук е Колфакс — рече и се смръщи. — Рик! Къде си? — После замълча и известно време слуша. — Какво стана, нали щеше да работиш през лятото? Добре, стой там. Ще дойда да те взема.
Юджиния погледна телефона, след като той прекъсна линията.
— Кой беше?
— Племенникът ми, Рик Таскър — обясни Сайръс. — Пристигнал е току-що с ферибота. Искал да прекара ден-два тук заедно с мен.
Изненадана, Юджиния се замисли. После сви рамене.
— Ако случайно се притесняваш от мен, нямам нищо против. Къщата е голяма, има място за всички.
— Благодаря, признателен съм ти. Но ме тревожи друго.
Младата жена понаведе плава и се опита да се сети.
— Какво?
— Познавам му и кътните зъби на Рик. Нещо се е случило.
Глава четиринадесета
— Какво стана, нали щеше да работиш във видеотека? — попита Сайръс.
— Мъжът, който ме взе на работа, каза, че още ден-два нямало да му трябвам — отвърна уж нехайно Рик.
— И ти се отказа?
Юджиния погледна Сайръс и остави двете кутийки с газирана вода върху хромираните масички. Беше изненадана от почти бащинския тон, с който той се караше на момчето. Така говореше по-скоро ядосан баща, отколкото чичо, свързан със семейството само с брак, продължил съвсем кратко.
— Стига си вдигал пара! Вдругиден се връщам в Портланд. Работата не е заек, няма да ми избяга — Рик взе едната кутийка с безалкохолна напитка и я отвори. — Нямаш нищо против да поостана, нали?
— Не, разбира се. Остани. Но се разбрахме това лято да поработиш. За да си купиш учебниците. Забрави ли?
— Не, не съм забравил — отговори момчето и отпи от газираната вода.
Юджиния се отпусна върху възглавничките на шезлонга и пийна от бутилката минерална вода, която беше отворила. Докато Сайръс и Рик разговаряха, се взря в тях. Сега получи може би най-ясна представа за личния живот на детектива. Даде си сметка, че попива ненаситно всичко, свързано с него.
Чисто физически Сайръс и Рик изобщо не си приличаха. Отдалеч личеше, че не са кръвни роднини. До Сайръс Рик бе самото въплъщение на млад съвременен аристократ, който живее в предградията и може да се похвали с чудесно възпитание, добри обноски и хубави дрехи.
Тъничкото му младежко тяло съзряваше бързо, за да се превърне в снажната атлетична фигура, на която някой ден скъпите костюми и копринените вратовръзки щяха да стоят страхотно! Зъбите му бяха коригирани с шини и сега бяха съвършени. Светлокестенявата му коса явно бе подстригана и оформена в скъп салон. От сто километра си личеше, че беемветата, фирмените дрехи, тенисът и престижните училища са в кръвта му.