Юджиния си помисли, че Рик сякаш е роден да се облича със сака, които са му точно по мярка и са чудесно скроени. Бе сигурна, че парите за учебниците наесен няма да затруднят кой знае колко семейството. Сега Сайръс убеждаваше момчето, че трябва да поработи, не толкова от финансови съображения, това по-скоро бе въпрос на принципи. Държеше Рик сам да си помогне в образованието.
Но онова, което очароваше Юджиния, бяха не външните различия, а по-трудно доловимите прилики между Сайръс и Рик. Те говореха красноречиво какви са отношенията между двамата.
Рик се бе отпуснал нехайно в шезлонга почти както чичо си. И той като Сайръс бе вдигнал нозе на парапета. Дори държеше кутийката с газирана вода по същия начин, както Сайръс — беше я стиснал небрежно с пръсти току до горния ръб.
— Майка ти знае ли, че си при мен на острова? — попита Сайръс.
— Да, разбира се — отвърна момчето и погледна залива с намусеното изражение, така присъщо на всички младежи пред прага на зрелостта.
— Рик!
— Оставих й бележка.
— Бил й оставил бележка, моля ви се! — ахна чичо му и отпи от газираната вода. — Бива ли такова нещо! Обади й се и й кажи къде си.
Рик го погледна раздразнено и непокорно. Но без да казва и дума, се изправи и влезе в къщата.
Сайръс изчака момчето да се отдалечи и се извърна към Юджиния.
— Извинявай.
— Няма нищо.
— През есента постъпва в колеж. Но още не е решил какво иска да следва.
— Защо да бърза?
Сайръс се свъси.
— Не може да отлага дълго. Трябва да насочи вниманието си към нещо.
— Но той е едва на осемнайсет години! Всичко му предстои, защо да бърза и още отсега да решава каква професия да избере?
— Мен ако питаш, е най-добре да запише информатика. Там има простор да се изяви, няма да остане без работа.
— Не всички информатици намират работа.
— Вече не е както едно време, когато бях на неговите години. Тогава човек можеше да си намери работа, стига да имаше желание и да беше упорит. Днес това не е достатъчно. Трябва и да си специалист в някаква област.
Юджиния се подсмихна.
— Говориш точно както баба ми.
Сайръс я погледна сърдито и стисна тъжно устни.
— Така сигурно ми казваш тактично, че приличам на стар мърморко.
Юджиния си спомни колко страстно я е любил почти до сутринта.
— Доста чевръст си за стар мърморко.
— Чевръст ли? — вдигна той вежди.
— Ако се сетя за по-подходяща дума, ще ти я кажа.
— Внимавай да не пропуснеш! — засмя се Сайръс, после отпи още веднъж от газираната вода и отпусна глава върху облегалката на шезлонга. — Какво ли се е случило, та Рик се е отказал от видеотеката?
Точно в този миг при тях на верандата дойде момчето, което погледна вироглаво чичо си.
— Мама иска да говори с теб.
— Така си и знаех — рече Сайръс и въздъхна тежко, после свали нозе от парапета и влезе вътре.
Рик седна и погледна предпазливо Юджиния.
— Да не е полудял?
— Ти го познаваш по-добре от мен.
— Понякога е невъзможно да разбереш какво му се върти в главата.
— Знам — усмихна се младата жена. — Но според мен изобщо не е луд.
— Не се зарадва, че му се изтърсих като гръм от ясно небе.
— Притеснява се за работата.
— Няма причини — каза Рик и стисна с все сила кутийката със содата. — Работата си е там; вдругиден се връщам.
Юджиния си замълча. Известно време седяха с Рик, без да продумват. После Сайръс отново дойде при тях — очите му бяха помръкнали.
— Трябва да поговорим, Рик.
Юджиния погледна младежа и забеляза, че седи като попарен.
— Извинявайте, но трябва да свърша нещо в хранилището — рече тя и побърза да се изправи.
Влезе вътре с тиха стъпка, така че не я усети, нито Сайръс, нито Рик. Затвори френската врата, доловила тежкото мълчание, спуснало се подире й.
Тъкмо да тръгне надолу по стълбите към сутерена, когато иззвъня телефонът. Вдигна след третото позвъняване.
— Ало!
— Опитвам се да се свържа със Сайръс Колфакс — оповести с рязък глас някакъв мъж. — Там ли е?
— Да, тук е — Юджиния се поколеба и хвърли поглед към стъклените врати. Видя, че Сайръс и Рик продължават да спорят оживено. — В момента е зает. Да му предам ли нещо?
— По-добре го повикайте. Важно е. Той ще иска да чуе, каквото имам да му казвам.
— Извинявайте, но кой го търси? — попита свъсена младата жена.