— Предайте му, че се обажда Куинт Йейтс.
— Един момент.
Юджиния остави телефонната слушалка и се върна при стъклената врата. Видя, че Рик ръкомаха ядно, както държи кутийката с газираната вода. Младото му лице бе изкривено от гняв и болка. Сайръс седеше стоически на стола — отново бе подпрял крака на парапета.
Младата жена отвори внимателно вратата.
— Ще ти кажа как разбрах — подвикна припряно и ядосано момчето. — Чух как мама говори с татко по телефона. Пак се караха за пари. Мама му каза, че знаела как ти си го принудил да дойде на дипломирането ми. Подметна, че сигурно си го заплашил с нещо. Вярно ли е?
Юджиния отвори вратата още по-широко.
— Извинявай, но те търсят по телефона.
Сайръс не й обърна внимание.
— Баща ти бе променил програмата си. Обадих му се само да му напомня кога точно се дипломираш. Чудо голямо!
— Мама твърдеше друго.
— Майка ти не е чула какво съм му казал.
— Сайръс, на телефона! — опита повторно Юджиния.
— Татко дойде на моето дипломиране само защото си го накарал — не мирясваше Рик. — Признай си! И през ум не му е минавало да идва. Нищо чудно, че си тръгна веднага. Какво направи, та го принуди да хване самолета от Лос Анжелис.
— Престани, Рик!
В очите на момчето избиха сълзи. То примига ядосано.
— Искам само да знам какво ти е струвало да принудиш баща ми да дойде на дипломирането. С какво го заплаши? Кажи, де! Дявол да го вземе, искам да знам истината! Нищо повече!
— Наша работа е за какво сме си говорили с баща ти — каза чичо му, без дори да трепне.
— Дрън-дрън. Не е ваша работа, това засяга и мен!
Юджиния се прокашля.
— Не знам за теб, Рик, но лично аз щях да платя, без да се замислям, луди пари, само и само някой като Сайръс да ми обещае да доведе баща ми, когато завършвах гимназия. Щях да му платя двойно повече, ако намереше начин да го докара на дипломирането на брат ми и сестра ми.
Рик се размърда на шезлонга и се извърна с лице към нея. Беше поруменял, погледна я уплашено и напрегнато.
— Виж ти!
— Баща ми не дойде на празника, когато се дипломирах, понеже помагал на новата си жена на уроците как да ражда. Каза ми по телефона, че искал още веднъж да изживее до дъно сладостта на бащинството.
— Ама че негодник! — възкликна Рик, който не криеше стъписването си.
— На дипломирането на брат ми пък не успя да дойде, понеже, видите ли, трябвало да изнася на социологически семинар доклад за новите насоки в американското семейство. Не дойде и когато завършваше сестра ми, защото на същата дата бил рожденият ден на сина му от втория му брак.
Рик я гледаше потресен. Юджиния се обърна към Сайръс.
— Търсят те по телефона. Някой си Куинт Йейтс.
— А, да. Време е за всекидневния доклад — рече детективът и се изправи.
— Що за баща е това, след като трябва насила да го водят на дипломирането на родния му син! — попита някак напосоки Рик.
— Знае ли човек! — възкликна Юджиния. — Вероятно такива хора на свой ред са имали лоши бащи. Това поне е дежурното обяснение. Свързва се с факта, че човек е склонен да повтаря онова, което е видял от родителите си, нещо от този род.
Момчето се свъси.
— Но ако някой е имал лош баща, би трябвало да се поучи и да не постъпва по същия начин с детето си.
— Прав си — съгласи се Юджиния, смаяна колко логично мисли той. — За беда не всички са наясно с нещата. — Известно време тя мълча. — А понякога хората са много слабохарактерни, за да се помъчат да променят модела на поведение. И не желаят да поемат отговорността.
Сайръс се поспря на вратата.
— Вие поне сте имали бащи, пък били те и безотговорни. А аз изобщо не съм виждал баща си.
Той влезе в къщата и съвсем тихо затвори вратата подире си.
Юджиния го зяпна потресена. Рик бе не по-малко смаян.
— Какво беше това? — попита накрая младата жена. Момчето се размърда притеснено.
— Мама ми е казвала навремето, че бащата на Сайръс е изчезнал още преди той да се роди. Майка му и баща му дори не са били женени. Друго не знам. Сайръс никога не говори за това.
Юджиния се отпусна на шезлонга и взе бутилката с минерална вода. Известно време мълча, вторачена в студените води на залива Пюджит.
— Такива неща действат отрезвяващо като леден душ — отбеляза тя след малко.
— Да — направи физиономия Рик. — Чичо ми умее да го прави.
Сайръс спря в горния край на стълбите и погледна светещия циферблат. Показваше един и десет след полунощ. Къщата тънеше в тишина от десет и половина, когато и тримата се бяха усамотили в стаите си.
Той бе лежал на леглото, без да го оправя, бе гледал тавана и си бе мислил за Юджиния, която си беше легнала, без да му намекне с нищо какво е настроението й тази вечер. Не бе успял дори да я попита дали иска да иде при нея в стаята.